Вирус + Ваксина = безкрайност

Така дългоочакваният от правителството, НОЩ и част от българското общество момент, в който ваксинирането на българите трябваше да започне, вече е факт. Ваксините вече са на родна земя, а директни предавания на живо демонстрираха готовността на водещите здравни специалисти да се имунизират с цел премахване страха у хората от последствията от самата ваксина.

Дали ваксините са безопасни или не е отделен въпрос, отговорът на който вероятно ще разберем след време. Да се надяваме, че сериозни странични ефекти няма да има и хората, решили да се ваксинират, наистина ще бъдат защитени и няма да имат дългосрочни проблеми.

И докато по тези въпроси нещата са принципно ясни, то един друг такъв предизвиква известна почуда. Признавам си, че математиката никога не е била силната ми страна, но кръчмарската сметка, която направих, ме кара да изпитвам известни съмнения в края на епидемията, за която всички говорят, че след масово ваксиниране ще приключи още тази година.

Защо не ми се вярва и моите сметки ли са грешни или действително има проблем?

Здравните специалисти твърдят, че за придобиването на колективен имунитет е необходимо да се ваксинират приблизително 70% от хората в страната.

Ако приемем, че вече сме под 7 милиона, нека дори да кажем, че сме 6, то тогава излиза, че бройката на ваксинираните, за да бъде успешна мисията „колективен имунитет“, трябва да бъде приблизително 4 милиона и 200 хиляди души.

Ако сметката е вярна, то тогава нека да преминем към малко теория на вероятностите. Да си представим, че всеки един ден, включително в събота и неделя, в страната се ваксинират средно по 1000 души. Това означава, че за постигане на колективен имунитет ще са необходими около 12 години.

Нямам представа дали 1000 души са малко или много, затова нека вдигнем „мизата“ и да направим цифрите доста по-оптимистични. Представяме си, че всеки ден се ваксинират средно по 5000 души. В такъв случай времето за постигане на колективен имунитет ще отнеме грубо 2 години и половина.

И като трети, макар и практически почти невъзможен вариант, нека си представим, че всеки ден се ваксинират средно по 10 000 души. При такъв сценарий ще са необходими 1 година и два месеца за изпълнението на целта.

Разбира се, за да е коректно смятането, от общата цифра хора, поне на този етап, би трябвало да извадим децата, тъй като разясненията към момента са, че ваксините са предназначени за хора на възраст над 16 години.

Това би променило сметката, но пък тогава би било коректно да извадим също съботите и неделите, тъй като реално това са почивни дни, поне за държавните здравни заведения, както и за ДжиПи-тата на място, така че картината би изглеждала по следния начин: 365 календарни дни минус 104 дни съботи и недели, което прави 261 дни, в които възможността за ваксиниране е реална. Официалната статистика сочи, че населението в страната до 14-годишна възраст е грубо 14 процента от общото. Нека извадим този процент от теоретичните 6 милиона, с които започнах, макар и да сме реално повече. В такъв случай излиза, че на евентуално ваксиниране подлежат 5 милиона 160 хиляди души. От тях 70% са 3 милиона 612 хиляди души.

И сега да направим сметката пак: колко време ще е необходимо за ваксинирането на 3 612 000 души при 261 работни дни, ако дневно се ваксинират невъзможните на практика 10 000 души?

При този сценарий ще е необходимо грубо около 1 година и половина, за да бъде постигната целта. При 10 000 души, които всекидневно се ваксинират?!

Това е практически невъзможно както поради логистични причини и такива от липсата на човешки ресурс, който да извършва подобна мащабна ваксинация, така и поради този огромен процент хора, които не са решили или изобщо нямат намерение да се ваксинират. Липсата на достатъчно налични ваксини на този етап също е фактор, който трябва да се има предвид.

Умишлено не коментирам и още един факт, който прави сценария за бързо достигане на колективен имунитет невъзможен, а именно, че ваксинацията се извършва на 2 пъти, през около 20 дни. Което на практика би увеличило времето, коментирано до момента.

Иначе казано – мисията за придобиване на стаден имунитет чрез ваксинация ми се вижда на практика невъзможен, поне в близките 2 години, и то при положение, че гледам на възможностите с умерен оптимизъм.

Единственото, което реално би направило същата възможна е, ако приемем, че изкаралите вече вируса бъдат защитени от него в дългосрочен план от наличието на антитела и това би обезсмислило ваксинирането им.

Към този момент официалната статистика сочи, че заразените в страната от началото на епидемията са приблизително 215 хиляди души. Тъй като е ясно, че тези данни не отговарят на реалната картина, то нека оптимистично умножим прекаралите вече болестта и болните към момента по 10. Тогава ще получим малко над 2 милиона, които са се срещнали с коронавируса и тук вече можем да влеем оптимистична нотка, че комбинацията от близо 30% заболели плюс някакъв процент ваксинирани, ще ни доведе до така желания ефект на затихване на епидемията.

Дали тези сметки са верни? Със сигурност не, но и реалните цифри едва ли са кой знае колко различни. Следователно изводът, че в края на 2021 година ще сме приключили с епидемията благодарение на ваксините, не ми се вижда правдоподобен.

Вашият коментар