Опознай Родината, за да я обикнеш, е казал великият Алеко, който освен като творец и общественик е известен и като основоположник на туризма в България. В години, когато масовият българин е считал ходенето по баири, поляни и гори за загуба на време, което може да се оползотвори далеч по-рационално като изведеш овцете на паша, да прекопаеш градината или да подрежеш дръвчетата. В поредица от материали смятам да обърна внимание на различни български градове и региони. Като за начало избрах Кюстендил. Защо ли? От една страна, защото трябваше да се почне от някъде. Иначе всички български градове и села заслужават внимание. Няма български гражданин, който да не обича Родината, дори да не я познава. Виж, държавата е друго нещо. Всеки я познава, но малко са тези, които я обичат. А Кюстендилският регион е едно от местата, с които започва териториалният отрязък, познат като Република България, а иначе Отечество и Родина.
Аз съм от Пловдив. Между него и Кюстендил няма много допирни точки. Най-известната сякаш е във футболно отношение. През 2001 г. футболният и подземен бос Георги Илиев премести целия „Велбъжд“ Кюстендил на Лаута, прие името на креещият „Локомотив“ Пловдив и три години по-късно триумфира с шампионската титла. Трофеят до емблематичната за Пловдив 2019 г. се пазеше на стадион „Осогово“, когато със съдействие от най-високо място дойде под тепетата. И до днес кюстендилската връзка е сред любимите теми за заяждане на феновете на други отбори с тези на пловдивското Локо, особено на техните най-непримирими привърженици от „Ботев“.
Малко хора знаят, че жълто-черните фенове също са взели нещо от Кюстендил. Една от любимите песни на най-радикално настроените от тях с незабравимото заглавие „Ние сме кретени“, свързвана с емблематичната фигура на покойния тартор Гошо Челсито, е заимствана от първата българска фънк група „Нови цветя“, създадена в Кюстендил през далечната 1978 г. Време твърде неподходящо за развитието на този жанр в България. Не съм сигурен дали когато се говори за изкуство, пънк музиката може да бъде сред първите асоциации, но при всички положения Кюстендил е град, който се откроява със своето културно присъствие в национален мащаб. Както и Пловдив, Кюстендил е известен с многобройните си художници, като двата града са от не многото, които имат собствени художествени школи. Началото на кюстендилската е положено от великия Владимир Димитров – майстора. Кюстендилец е световно известният аниматор Теодор Ушев, получил училищното си образование в пловдивската гимназия за сценични кадри.
Градът попада в историко-географската област Краище, разположена понастоящем в Западна България и Източна Сърбия. Кюстендил е древен град, център на поле, определяно като овощната градина на България. Още в главата ми звучи рефрен от песничка от ученическите години „Родни плодове“: „Ябълки от Кюстендил в избата съм наредил…“
Друга известна даденост са минералните извори, с които се свързва населяването на района от най-древни времена. От римско време селището носи името Пауталия и прераства в един от големите и богати градове по нашите земи. Най-забележителният паметник, останал от тогава са римските терми. От късната античност и ранното средновековие градът става значим християнски център. Разкрити са основите на седем църкви. Тази традиция се запазва и през следващите исторически периоди. След заселването на славяните името на града се изменя на Велбъжд, което ясно говори, че между двете селища няма пряка приемственост. Името е засвидетелствано в писмен източник доста късно – в грамота на византийския император Василий II от 1018 – 1019 г. , но очевидно по време на Първата българска държава вече съществува. Счита се, че произхожда от старобългарското вельбѪждь – камилски. Не случайно в близост има местност със запазеното турско наименование Деве баир – Камилски рид. Друго предположение е, че идва от „бял вожд“, но аз лично не съм чувал писателят Майн Рид да е минавал по тези места. Не знам и за присъствието на индианци в района, освен за такива, които (както се пее в една песен на „Хиподил“) са „от ромски произход“.
От средновековието е крепостта в местността „Хисарлъка“, реставрирана преди няколко години. В града се намира и една от малкото запазени средновековни църкви „Св. Георги“ в квартал „Колуша“. При Велбъжд е убит българският цар Михаил III Шишман Асен, един от малкото наши средновековни владетели, чийто гробове се знаят къде са. За съжаление, неговият попада на територията на днешна Северна Македония. През османско време градът запазва и дори увеличава значението си. Кюстендилският санджак, който се формира след завоеванието, наследява владенията на средновековния независим господар Константин Драгаш. Новата власт дава ново име на града. Кюстендил идва от турското Костанд или – земя на Костадин. Заради минералните извори градът често е наричан и Ълъджа Кюстендил и Баня Кюстендил и други производни. Ълъджа означава минерален извор. В този период се заселва многобройно мюсюлманско население и градът придобива ориенталски облик. Запазени са три обществени бани, две джамии и укрепеното съоръжение Пирговата кула. Регионът обаче съхранява християнския облик. От Кюстендилско е първият български книгоиздател и печатар Яков Крайков, живял през XVI век.
През Възраждането българското население бързо нараства. От тогава са съхранени килийно училище, църкви и частни сгради. В Кюстендил живее известният войвода Ильо Марков. Друг известен местен възрожденец е Георги Цариградски.
Освен с миналото Кюстендил се откроява и по отношение на изследванията за него и изобщо в научно и културно отношение. Градът дава на науката имена като академик Йордан Иванов – археолог, историк и филолог. Той автор изследването „Български старини из Македония“, за което казвам на моите студенти, че е Библия на българщината. От Кюстендил са и чл. кор. Йордан Захариев – географ и краевед, проф. Асен Василиев – художник и изкуствовед, проф. Кирил Цонев – художник, академик Ефрем Каранфилов – литературен критик и философ, академик Марин Големинов – композитор, проф. Стефан Сърчаджиев – актьор и много други заслужили учени. Респектиращи имена, особено за град, който не е университетски център.
Кюстендилският музей прави впечатление както с интересните си експозиции, така и с научната си дейност. Натрупването на няколко поколения сериозни изследователи на града и региона води до отпечатване на енциклопедичен справочник за тях от БАН още през 80-те години на миналия век, нещо от което Пловдив с всички претенции на неговата общественост е твърде далеч да постигне. Вакуумът се запълва от справочни издания, които макар и да са полезни, в научен план се открояват предимно със самодейността на авторите си.
Преди Освобождението започва работа по направа на ж.п. линия от София до Кюстендил. Известно време там работи бъдещият патриарх на българската литература Иван Вазов. Градът е свързан със столицата на свободна България с железопътна връзка обаче чак през 1909 г. След Освобождението Кюстендил е един важните регионални центрове. Известна забележителност от ново време е къщата на Димитър Пешев, един от политиците и общественици с най-ярка заслуга за спасяването на евреите в България.
От където и да се погледне, градът е интересно място както да се прочете и научи повече за него и неговите жители, така и да бъде посетен и разгледан. Интересни и най-важното не особено познати данни за Кюстендил се срещат в Електронния архив на Централното разузнавателно управление на Съединените американски щати. Архивът е огромен и съдържа към 1 август 2021 г. 19419 документи за България предимно за първите десетилетия след Втората световна война. Данните са основно за военни и индустриални обекти; описания и чертежи на населени места; за административни и политически решения на местна и централна власт; както и за съпротивата срещу комунистическия режим, но могат да се намерят и по много други въпроси. В много случаи източниците остават неразкрити или информацията е непотвърдена. Въпреки това обаче интересът, който биха предизвикали е голям, защото най-малкото могат да се потърсят доказателства за потвърждаване или отричане, дебати и въобще засилване на интереса към местната история.
В архивите на ЦРУ понастоящем се отриват 217 записа на ключова дума Kyustendil и още няколко с грешно изписване. Повечето са общи доклади за положението в цялата страна, западната или югозападната част, в които името на града и областта фигурират редом с много други. Има обаче и конкретни – имена на висши местни ръководители, списък на лекарите през 1951 г.; информация за медицинското обслужване в града през 1952 г. или за транспорта в него и областта по същото време. Интересни са докладите, в които се съдържат данни за инспирираната от Югославия съпротива на граждани с македонско съзнание – следствие от денационализиращата политика на българските комунистически власти. Изключително любопитен е доклад, озаглавен „Българският Катин“. В него се казва, че в района на малкото село Църна нива, по средата на пътя между Кюстендил и Дупница се намират хиляди единични и няколко масови гроба, охранявани строго и намиращи се в дълбока секретност.
Предполага се, че убитите са хора от региона, екзекутирани без съд и присъда от комунистическите власти, след което са обявени за безследно изчезнали „стара българска игра, непозната другаде на Балканите“. Докладът е от 15 януари 1954 г. Друг от три дни по-късно свидетелства за екзекуция на група войници от 13 пехотен полк (в документа погрешно е отпечатано 73 вместо 13), като се отбелязва, че това е първият случай в историята на България, когато политически комисари екзекутират войници в мирно време, без съд и присъда и без да са упълномощени от Военното министерство. Година преди това е направена скица на поделението и помещенията на негова територия.
Близостта на града до западната граница с Титова Югославия, която през 50-те години макар и социалистическа държава, е неприятелски настроена към просъветска България, го прави един от важните центрове на съпротива на горянското движение. Не липсват обаче саботажи и тайни организации от страна на градското население.
Съветската и българската дейност по разработване на уранови мини в края на 40-те и началото на 50-те години е внимателно следена и отразена в няколко доклада. През 1954 г. е засвидетелствано проучване за наличие на петрол.
Като човек, който се занимава с местни изследвания и преподава краезнание реших да обърна внимание на тези непознати източници. Със сигурност в град с традициите на Кюстендил има кой да се заинтересува от тях. Тези, които нямат толкова задълбочен интерес, също има какво да научат от едно посещение на града или запознаване с неговите история и забележителности.
За автора
