Цакат ли ни с топла бира доставчиците на телевизия и интернет?

Подобен материал в една или друга степен може да напише всеки грамотен български гражданин. Аз, нали съм с връзки, реших да се пробвам, пък може и да отворя очите на някого. Проблемът е в нивото ми на грамотност, но именно посредством писането се надявам то в крайна сметка да се повиши. С четене не ми се занимава – чукча писател, не читател, както се казва в един стар съветски виц.

Допреди 20-тина години плащахме сметки за ток, вода, някои и за парно и телефон; толкова. С революцията в комуникациите това се промени. Първо бяха мобилните телефони, после дойде кабелната телевизия, след това и интернет. За мен поне нещата дойдоха в тази поредица, но тъй като се появиха приблизително по едно и също време, други хора може да са ги придобили в различен порядък. Това обаче е без значение – след известно време носителите на информация започнаха да се съчетават – най-напред кабелните оператори започнаха да доставят и интернет връзка, мобилните телефони също се свързаха със световната мрежа. Какво да разправям, повечето хора са го изживели.

Оставям настрана многобройните устройства, с каквито е задръстен всеки български дом и които през няколко месеца, най-много година – две се заменят с други. Някои по-предприемчиви намират как да продадат старите, но повечето със сигурност залежават по шкафове, чекмеджета, изби и тавани. Това е екологична бомба със закъснител, но в случая по-важна е финансовата равносметка. Ако си направим такава, ще се окаже, че за двете десетилетия от началото на технологичната революция сме изсипали една камара пари за устройства. Само в моето семейство са хиляди, може даже и с петцифрено изражение. Чувстваме голямо улеснение, че тези умни нещица са на изплащане. Как да усетиш – какво му плащаш 20, 30, 50 или малко повече лева на месец? Нищо работа! За две-три лета и си го изплатил. Не като кредита за апартамент, който е 600 лева месечно за 25 години! Вярно, когато ги изплатиш те вече ще са морално остарели, ще са излезли нови модели, старите ще почнат да се развалят – тъкмо им е минала гаранцията, но какво пък. Веднъж се живее – вземаме нови и проблемът е решен! Какво му плащаш за нови две години.

Тук обаче искам да обърна по-сериозно внимание на една друга финансова дупка, през която изтича не поток, ами цял финансов океан от джобовете на будалите към тези на просветените. Тя се намира в пряка връзка с устройствата – таксите за абонамент на фиксирани и мобилни услуги. Когато отидеш в офиса на доставчика или влезеш в интернет сайта му, те засипва лавина от оферти за повече минути разговор у нас или в чужбина, за интернет на по-висока скорост, за повече HD канали, за телевизия на мобилно устройство, за стационарен телефон, за таблет, за пакети на платените спортни канали и какво ли още не! Само трябва да подпишеш договор за нов период и да си повишиш месечната такса с някаква смешна сума – 2, 3, 5 лева. Отново какво му плащаш! Минаха доста години и доста подновени договори, докато се усетя, че политиката е такава, че винаги плащаната сума се повишава. Когато поискаш оферта да плащаш по-малко или същото – веднага любезни и симпатични млади хора обясняват как вече ти е повишена скоростта на интернет до такова положение, че самият ти ще излетиш нанякъде; как може да пращаш безплатни смс-и до Тринидад и Тобаго, Нова Каледония и Гренландия и вече роуминга с Туркменистан е само три лева на минута; какви нови приложения и възможности има поредното технологично чудо, с което си се сдобил под формата на приемник за цифрова телевизия, така че как смееш да не прежалиш едни няколко левчета отгоре! Не само ще го направиш с лека ръка, ами и ще си благодарен. Доста дълго живях в тази спирала и като консервативен човек, далеч от достиженията на новите технологии, си плащах чинно, доволен че имам достъп до неща, за които като дете не съм и сънувал. Когато мачовете от българското първенство станаха платени, си позволих лукса (или безумието) да си ги включа, както и английските, испанските… Преподписвайки договорите изразявах недоволство, че пак ме отупват като брашнен чувал, но – аз за пет лева ли съм, пък и нали и децата гледат. Точно децата изиграха обаче важна роля да се осъзная.

Най-напред, след като ми пробутаха кутия за цифрова телевизия с още едно дистанционно, стана много затормозяващо постоянно да търся и двете щракалки сред купища играчки и цялостния хаос от съвсем невръстните ми тогава наследници. Затова отидох в офис на тогавашния ми доставчик, който наскоро от ЕВРОКОМ беше станал Blizoo, и помолих да ме отърват от кутията и второто дистанционно. Живеем в 21 век, казах, не може да няма начин да става всичко само с едно. Може – отвърна служителката, но трябва да си купите карта, която се поставя в слота на телевизора. Струва 38 лева. Толкова бях надъхан, че лекомислено дадох около 10% от тогавашната си заплата за въпросното нещо, което си имаше, както се оказа и име – Ка модул и така се отдадох на удоволствието всичко да се управлява с едно дистанционно. След поредно преподписване обаче дъщеря ми, макар и вече доста по-голяма, изпищя, че е изчезнал Дисни ченъл. Веднага бегом в офиса на вече погълнатото от Мтел и после с име А1 дружество, откъдето ми обясниха, че нямало начин – този канал вече не се излъчвал за България или нещо подобно. Позволих си да се усъмня и дъщеря ми веднага ме информира поименно за поне 10 приятелки, които имат канала, но са на други доставчици. Да, но аз съм подписал договор. Това обаче беше ясен сигнал за мен, че операторът трябва да се сменя. В недоволството скоро се включи и синът ми, който като новоизлюпен страстен геймър установи, че постоянно увеличаваният ни скоростен интернет е бавен за неговите игри.

Зачаках да ми изтече договорът, за да сменя доставчика, това обаче трябваше да стане през януари тази година, в разгара на дистанционното обучение. За това реших да предприема смяната по време на лятната ваканция, когато свърши и Европейското първенство по футбол, за да не взема да пропусна някой мач, излъчван от платените канали. Очаквах, че с изтичането на договора ще остана на същата такса и условия, но се оказа, че губя някаква промоция и таксата ми подскочи с 10 лева месечно. Все пак беше по-изгодно да ги плащам половин година, отколкото да подпиша нов договор за дълъг период, който за да се прекрати, е свързан с три месечни такси неустойка. Оказа се и че за прекъсване на изтеклия договор е нужно едномесечно предизвестие, което ми се стори формалност, но имаше важни последици. Когато подадох предизвестието, няколко часа по-късно получих банково съобщение по имейл, че ми са изтеглени 290 лв. към доставчика на услуги, а бях предоставил данните си само за плащане на месечни сметки. Обезумях и с двеста се хвърлих към най-близкия офис. Обясниха ми, че парите ми са удържани като неустойка автоматично, защото не съм върнал, ползваните от мен устройства при подаването на предизвестие. Вдигнах луд скандал – нали предизвестието означава, че ще ползвам услугите още един месец, как да им върна скапаните устройства и как може стационарен телефон и модем по на 10 години, плюс рутер с вид на детска играчка да струват близо 300 лв. Заявих, че си искам парите незабавно.

Погледнаха ме с насмешка и ме свързаха с някаква жена в София, която каза, че било невъзможно. Понеже такъв мач съм играл, на следващия ден натраках жалба до централата на доставчика, с копие до комисията за защита на потребителя и агенцията за контрол на телекомуникациите, разпечатах я и я занесох в друг офис да я подам и входирам. Там по-добре информиран служител каза, че няма защо да подавам жалба, а само трябва да попълня някаква бланка и до довечера парите ще ми бъдат възстановени. Момчето беше осведомено за фирмени техники и практики, които дори служителката в централата в София не знаеше. Изпрати ми по имейл списък на апаратурата, която трябва да върна. За мое удивление ми оставяха рутера, макар и съвсем нов, сменен поради технически проблем преди няколко месеца, но пък искаха ЗАКУПЕНИЯ от мен преди близо десетилетие Ка модул, барабар с приставката за поставяне в телевизора. Дълго търсих касова бележка или друг документ, че съм закупил модула, но кой пази толкова години такива неща; дори започнах да се съмнявам, че обяснението което ми дадоха в офис на оператора, че не съм го купил, а само съм платил временното му ползване е вярно. Когато след изтичане на предизвестието върнах нещата, попитах специално дали искат Ка модула, отговорът беше – или ни го връщате, или плащате 100 лева! Вече беше напълно ясно, че това е спекулация, съчетана с изнудване. Как нещо, купено за 38 лева след години ще струва почти тройно, а не е Ферари, произведение на изкуството или отлежала алкохолна напитка?! Но тъй като няма доказателство за притежаването на устройството, трябваше да го върна. Убеден съм, че всъщност то е начинът да гледаш цифровата телевизия и затова държаха на него, защото сигналът по кабела си остана и след изключването до днес могат да се гледат 20-тина канала.

Проверих в сайтове за търговия по интернет и установих, че такива Ка модули струват 15 лева. С други думи евентуална несполука да гледам нелегално старата цифрова телевизия нямаше да ми струва скъпо, но въпреки това, реших че няма смисъл да ползвам нещо, което не харесвам, дори и да излезе безплатно. Насочих се към по-нови технологии, свързах се с най-добрия доставчик на интернет, купих си гигабитов рутер и супер нов модел смарт телевизор, за да гледам всичко през мрежата, както бях посъветван от разбирачи.

При покупката на телевизора изключително убедителен дилър ни повлия да се спрем на конкретна марка и модел, защото само тя имала възможност да работи с някакво приложение, което дава безплатна интернет телевизия с над 200 канала, включително и много български. Инсталирахме приложението и започна едно гледане без пари, та пушек се вдига. Някои от каналите не зареждаха, но въпреки това приложението вършеше работа. Допреди седмица, когато при пускането му вместо очаквания предълъг списък с програми излязоха само 10, половината, от които не работеха. После стана по-зле – няколко дни не се излъчваше нищо, искаше се някакъв пин код, но каквото и да въведеш, изскачаше надпис услугата е временно недостъпна. Накрая – БИНГО! На началната страница излезе уведомление, че услугата е спряна поради неплащане. Имаше изписан адрес на сайт, от където намерихме условията. Струваше доста повече от услугата, която плащах преди няколко месеца, като се добави плащането на интернет. Освен това тези искаха превеждане по сметка в евро, като най-изгодно беше да платиш за половин или една година – доста солидна сума, която да предоставиш на хора без лице, офис и изобщо никаква гаранция докога и как ще се поддържа услугата.

Дори за миг не помислих да поема такъв риск, а и като истински българин би ме глождила мисълта, че плащам за нещо, което съм имал безплатно. Очевидно съм станал част от схема между магазина и приложението. Вероятно част от цената му е някакъв абонамент за зарибявка, но аз не се хванах и категорично отказах да плащам. Започнах да чета и да се интересувам. Бързо разбрах, че това приложение, което продавачът ми обясни, че едва ли не е разработено специално за мен и ме накара да се почувствам богоизбран, може де се изтегли на де що има устройство с нова операционна система и моят телевизор съвсем не е толкова уникален. Въпросната услуга си имала име – IP телевизия, каквото и да значи. Сега при преброяването има такъв въпрос – дали ползваш такова нещо у дома си. Оказа се, че има огромен брой приложения за такава телевизия, които могат да се изтеглят на смарт телевизор или каквото и да било друго умна машинария с екран. Лесното обаче свършва дотук. Голяма част от тях искат пари за абонамент, макар че се рекламират като безплатни, или че само отделни услуги се заплащат.

Друг неприятен елемент е, че се изисква регистрация, някои приложения пък са с код и парола, а не са ти дали възможност да регистрираш. Изобщо шкартото е значително. Най-накрая, когато почти се бях отказал, намерих приложение, което отговаря на всичките ми условия – безплатно и без регистрация, но то пък имаше 15 канала. Изтеглих друго, но то пък искаше отделно да влезеш с друго устройство в интернет сайта му и да заредиш плейлист от носител, който се казва M3U или от линк. Падна голямо дзверене и щракане, накрая се зареди и резултатът беше близък до плачевния – 17 телевизионни и 15 радиопрограми. Въпреки това, с всеки неуспех ставаше ясно, че трупам и активи под формата на познания. В крайна сметка успях да намеря необходимото, което търсех, и реших да споделя натрупания опит.

Интернет е океан, вселена и предлага неограничени възможности. Монополите и всички други, които правят луди пари от незнанието на хората, трябва да бъдат всячески прецаквани. Защото иначе те прецакват нас, а не трябва да стоим със скръстени ръце и широко затворени очи, докато ни ограбват. Може и да не е до просешка тояга, но спестените средства могат да се пренасочат към други по-важни потребности и изживявания.

Вашият коментар