Приказките, макар и често писани за деца, рядко носят обикновени детски послания. Историята на „Магьосникът от Оз“, написана от журналиста Лиман Баум, определено е такава – а теорията е, че той се е опитал да сподели икономически идеи в разказа си. Тазседмичната тема на рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив ви предлага поглед над тази теория, какъвто може би не сте имали досега.
Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса може да се посетите Икономическа библиотека, в която да намерите много по-пълна информация по въпроса. Автор днес е Весислав Илиев:
Мнозина от вас сигурно са чели популярния детски роман „Вълшебникът от ОЗ” или са гледали поне някоя от едноименните екранизации. В любимата на поколения деца книжка, торнадо отнася Дороти и кучето ѝ Тото в магическата страна Оз. По пътя си към Смарагдовия град те срещат Тенекиения човек, Плашилото и Страхливия лъв, всеки от тях в търсене на това, което му липсва – пътя обратно към дома, сърце, мозък и смелост.
В първите десетилетия след публикуването на романа, той се възприема изцяло като детска приказка. Едва през 60-те години на 20-ти век все по-усилено започва да се налага теорията, че увлекателната история всъщност е политическа алегория, описваща събития от американската история от последното десетилетие на 19-ти век. Според изглеждащата доста правдоподобно теория, книгата описва популизма и борбата за връщането на биметализма като паричен стандарт.
Какво всъщност представлява биметализма? Не, това не е някакво странно течение в рок музиката, а паричен стандарт, при който златото и среброто са законно платежно средство. Под една или друга форма, биметализма е популярен в редица страни в края на 18-ти и през целия 19-ти век. Едновременното наличие на златен и сребърен стандарт в САЩ е първоначално при плаващ обменен курс между златото и среброто, определян от пазарните условия. През 1792 г. обаче, Александър Хамилтън предлага фиксиране на курса на среброто към златото на 15 към 1. По време на гражданската война, с цел да се финансира скъпо струващата война, двойният стандарт се премахва, за да се премине към печатане на държавни или т.нар. фиатни пари. Краят на Гражданската война и началото на 20-ти век съвпадат с възхода на популизма като политическо движение, земеделските бунтове, икономическа криза и преминаване към монолистичен златен стандарт.
През 1900г., когато се въвежда и златният стандарт, излиза „Вълшебникът от Оз” на журналиста Лиман Баум, противник на банкерите и подкрепящ обезпечаването на долара едновременно със злато и сребро. Спомняте ли си популярната фраза от книгата – „Няма друго място като дома”? Историческите събития поразително много си приличат с историята на Дороти, която губи къщата си подобно на мнозина американци, засегнати от финансовата криза през този период. Дороти е олицетворение на обикновенната американка от най-популисткия по това време щат – Канзас. Смята се дори, че в основата на образа стои активистката Леела Кесли, популярна като „торнадото от Канзас”. Пътят към обитаваният от зли вещици Оз е постлан с жълти павета, символ на златния стандарт, а самата Дороти носи сребърни обувки, символизиращи желанието на популистите от това време да бъде върнат биметалния стандарт. Приятелите на Дороти в това невероятно приключение също са обект на политическа алегория. Плашилото олицетворява фермерите, които може и да не блестят с интелигентност, но са честни и разбират нещата и без много образование. В книгата Плащилото е най-големият защитник на Дороти, така както фермерите – на популизма. Тенекиения човек е олицетворение на индустриалните работници, мнозина от тях останали без работа, а за първообраз на Страхливия лъв се смята, че е Уилям Брайън. Брайън е президентския кандидат на популистите през 1896 и 1900 г., изявен оратор и привърженик на паричната реформа. Той е бил и често атакуван като страхлив, заради отказа му да подкрепи САЩ във войната с Испания. Интересни са и сравненията на вещиците от книгата. Добрите вещици на Юга и Севера поразително много напомнят за американския Юг и Север, които подкрепят Брайън и неговите парични реформи, за разлика на Изтока и Запада, които подкрепят неговия противник Макинли. Лошата вещица на Изтока символизира лошите банкери от Уол Стрийт, докато лошата вещица на Запада – Рокфелер. За прототип на магьосника се предполага, че е послужил политикът Марк Хана, който е идеолог на Републиканската партия по време на управлението на Макинли. Оз от своя страна е популярното и често използвано съкращение за една унция злато. В крайна сметка вълшебните сребърни обувки на Дороти я връщат обратно в Канзас, а тенекиения човек получава нов източник на сила под формата на биметален инструмент – златна брадва със сребърно острие.
Доколко е добър този биметален стандарт? Макар и да няма единно мнение по въпроса, проблемът с него се крие не в това дали този стандарт с вързан само към златото, към среброто или към n на брой метали, а в самите ценови регулации. В самото начало биметалният стандарт е бил обвързан с плаващ курс, при който определящи са пазарните вариации. При налагането на фиксиран курс първоначално в размер на 15 към 1 сребро към злато, определящо за решението на правителството е настоящия курс на свободния пазар. Но всички пазарни цени се променят с времето, имайки предвид, че условията свързани с търсенето и предлагането се променят. Промяната на пазара правят съответно златото или среброто надценени. Това съответства със закона на Грешам, според който изкуствено надценените пари изхвърлят подценените такива. Поставянето на максимални цени на едните пари за сметка на другите довежда до недостиг на едната изкуствено подценена и страдаща от максималните цени валута, за сметка на другата. Подценената парична единица изчезва под формата на износ, черен пазар или в паричните баланси.
Обратното на тези регулирани и фиксирани стандарти е пълната парична свобода или т.нар. „паралелни стандарти”. При тях монетите се разменят по цените определени от свободния пазар. Такъв пример е колониална Америка, когато чуждестранните златни и сребърни монети циркулират свободно на плаващи пазарни цени.
Източници:
What Has Government Done to Our Money?, Murray N. Rothbard
Bimetalism Revisited, Milton Friedman
История на парите, Джак Уедърфорд
За автора
