ИкономиКафе: Футбол и равенство

Обичаме метафорите и говорейки за икономика след снощния футболен урок няма как да не погледнем поглед към резултатите от Световното по футбол. Ако приложим към футбола борбата на определени икономически и популистко-политически школи за „икономическо равенство“, без значение от това какви усилия полагаш, ще се получи една много странна картинка. Германия може би ще трябва да предадат част от вкараните си голове на по-слабите държави, а най-добрите им футболисти да не могат да се занимават изобщо с футбол… Какво би станало, ако социалисти се грижат за футбола – е днешната тема на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив .

Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса може да се посетите Икономическа библиотека, в която да намерите много по-пълна информация по въпроса. Автор днес е Весислав Илиев. Картинката горе би могла да бъде на Кейнс:

След унижението, което Бразилия понесе от Германия на Световното първенство по футбол, започвам да си мисля дали не е най-добре ФИФА и всички национални правителства да се намесят, гарантирайки нови, по-равни условия за всички футболни отбори. Повечето от нас очакваха оспорвана игра между два отбора със сравнително изравнени сили, а не хандбален мач на една врата. Етатистките оправдания на интервенционизма са свързани и с гарантиране на равенството на индивидите. Щом трябва всички да са равни в приходите, образованието и собствеността, защо тогава да няма и изравняване на силите на футболните отбори. Сблъсъкът между двата отбора доказа, че достигане на равенство на силите на терена не е по възможностите на футболистите и техните треньори. Трябва външна намеса.

Представете си само следните нови футболни правила след намесата на ФИФА и малко помощ от страна на националните правителства. На първо място трябва да настъпи промяна във финансовата политика. Всички клубни и национални отбори трябва да получават равно финансиране. Не може да се позволи на един отбор да привлича по-добри играчи или да налива повече средства в развиването на детско-юношеския футбол. Затова и приходите трябва да се разпределят по равно. Фенове имат всички национални отбори, а ако тях ги няма, няма да има и приходи от реклами, продажби на стоки, залагания и други. От друга страна, на Световното по футбол не играе само Германия. Без останалите 31 отбора, нямаше да има въобще световно първенство, а от там и тази изразителна победа. Затова всички приходи от реклама, включително последващи такива на играчи на Германския национален отбор плюс приходите от данъците платени върху продадената бира в Германия и всякакъв друг мърчандайз, трябва да се преразпределят по равно между футболните съюзи на всички държави.

Второ, да се наложи регулация по отношение на физическите характеристики на играчите. Всички играчи трябва да бъдат под 1.90м и 90 кг. Тогава подобни вратари като Нойер няма да намерят място в стартовите състави, както и ялови напдатели като Хълк. Подобни регулации нека да има и по отношение на физическата издръжливост, бързина и години международен опит. Така няма да има единици смазващи с физика и тактическа дисциплина отбори като Германия и стари кучета като Клозе. Определено Световното първенство ще стане по-интересно и оспорвано.

Нека всички футболисти бъдат равни и вземат участие във футболните срещи. Трябва да има ротации и всеки футболист присъстващ на Световното да вземе участие. Тогава отборите няма да излизат със своите предполагаемо най-добри 11 футболисти и ще се получават по-оспорвани срещи. За да бъдат честни футболните сблъсъци, не бива да се позволява на един успешен състезател да продължава да се състезава. Когато даден футболист или треньор запише примерно 60 % победи, неговите права да бъдат спирани. Стигат им толкова победи на Йоаким Льов и Мирослав Клозе. Нека дадат път на футболисти, които досега са губили.

Няма нужда и от златни медали. Нека всеки футболист, независимо от представянето си, да получи плакет и почетна грамота за участието си. Не трябва ничии чувства да бъдат наранени. Ето затова трябва да се обърне внимание и на феновете. Поощрителни подаръци за феновете на загубилия тим. На стадионите пък трябва да се наложат стриктни мерки за сигурност, както и редица нови регулации. Всеки има право да присъства. Нека цените на всички места да са еднакво ниски, а зрителите да се избират на лотариен принцип. Не може само малцина, заплащащи си за удоволствието да стоят във ВИП ложите и да се ползват от техните удобства. На някой от останалите фенове може да му прилошее. Затова целият стадион се прави една голяма ВИП зона с всички възможни удобства, глезотии и лекарски екипи на всеки 100 човека.

Идеята, че всички хора са равни, е в основата на оправданието за по-голяма държавна намеса в личния и икономическия живот. Този интервенционизъм, оправдан от защита на идеята за равенството, е наличен както при социализма, така и при доминиращото кейнсианство. На държавата трябва да се даде възможно по-голяма власт, за да може да регулира неравенствата и да гарантира еднакви условия на живот за всички.

Поддръжниците на идеята за равни приходи за всички, както и вариации като безусловен базов доход и подоходно данъчно облагане, пропускат най-важния момент, а именно че продуктът от нашия труд не е независим от начина по който той се разпределя. Именно защото неравенството на богатството е възможно и то стимулира всеки да произвежда според своите собствени възможности и на най-ниските цени на които е способен, ние имаме определени приходи. Хората винаги отговарят на стимули. Ако се разруши този стимул и всеки трябва да получава толкова или почти толкова колкото и останалите, тогава производителността драстично ще намалее и приходът, който трябва да се преразпредели ще е дори драстично по-малък от този получаван от най-бедните в момента.

Друга критика на неравенството е луксът, в който „тънат” богатите. Всъщност днешният лукс е утрешната необходимост. В началото всяка една стока се възприема за лукс, достъпен само за богатите, който впоследствие се превръща в масов продукт. Потреблението на т.нар. „луксозни стоки” е стимул за нови открития и иновцации.

Да се обърнем обратно към футбола. Всяко едно изравняване на възможностите, просто ще даде стимул на футболистите да не се престарават толкова в своите футболни представяния. Все пак, какво значение има за кой отбор играеш и как се представяш, след като за всички са гарантирани равни ползи?

Източници:

Liberalism, Ludwig von Mises

Armchair economist, Steven Landsburg

The constitution of liberty, Friedrich Hayek

Вашият коментар