ИкономиКафе: „Свободен пазар“ не означава „про-корпорации“

ИкономиКафе е рубрика на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив, в която ви запознаваме с различни теми, свързани с бизнес, финанси, икономика и политика. Статията днес е посветена на масовото схващане, че „десните“ икономисти, които лобират за повече свобода за пазарните играчи, всъщност пропагандират за повече власт на т. нар. „корпорации“. Според автора на статията Арт Каръдн (Фобрс) обаче, именно държавните регулации (обратното на „свободен пазар“) са тези, които създават условия да съществуват монополисти, картели и огромни корпорации – нещо, което свободната конкуренция не би допуснала. Статията на български е публикувана оригинално в сайта на ЕКИП и е преведена от Мария Неева:

Едни и същи ли са мотивите на тези, които защитават „свободния пазар“ и на тези, които подкрепят „корпорациите“? Икономистите с либертариански убеждения намират този въпрос за разочароващ, защото нашият ентусиазъм относно свободните пазари често се бърка с ентусиазъм относно конкретни браншове или корпоративни интереси. Но само защото нещо е добро за General Motors, не означава, че е непременно добро за обществото.

Предлагам да се освободим от риторичното приравняване на „про-корпорации“ и „свободен пазар“. Или най-малкото трябва да разберем разликата между двете. Една от основните характеристики на свободния пазар е, че представлява система на печалба и загуба. „Свободен“ в контекста на пазара означава свободен вход и изход. В условията на пазарна икономика вие сте свободни да печелите и да заслужите огромни печалби като ваша справедлива награда от факта, че сте се захванали със света, такъв какъвто е, и сте произвели някаква нова стока или услуга, която прави този свят по-добро място. На езика на икономистите: вие правите печалба чрез създаване на богатство.

В същото време сте свободни да се насладите на големи загуби като справедливо наказание заради това, че сте се захванали със света, такъв какъвто е, и сте произвели нещо, което всъщност го прави по-лошо място. С други думи – докарвате си загуби, когато унищожавате богатство и прахосвате ресурси.

Тук ще се позова на Първия закон на политическата икономия на моя приятел Стивън Хоруиц: „никой не мрази капитализма повече от капиталистите.“ Мат Ридли го казва добре в последната си книга „Рационалният оптимист“ и аз съм съгласен с него:

„Не подкрепям големите корпорации, чиято неефективност, самодоволство и антиконкурентни наклонности често ме подлудяват, както и всеки друг човек. Подобно на Милтън Фридман забелязвам, че „бизнес корпорациите като цяло не са защитници на свободната стопанска инициатива. Напротив, те са едни от главните източници на опасност.“ Те са пристрастени към корпоративното благоденствие, те обичат регулации, които издигат бариери за навлизане на пазара пред техните малки конкуренти, те копнеят за монопол и те нарастват с времето слаби и неефективни.

Помислете върху следните сценарии и се попитайте какъв ще бъде резултатът от решенията „про-корпорации“ и тези на „свободен пазар“:

1. Частно дружество иска парче земя, на което да построи хотел, магазин за хранителни стоки, търговски център или бизнес сграда. Решението „про-корпорации“ е да се възползва от земята чрез отчуждаване и да твърди, че повишените данъчните приходи са в обществена полза (ако увеличението на приходите от данъци ще бъде нашият стандарт, защо да не принудим работната сила да участва и да накараме всички да продадат имотите си на групи със специални интереси?). Решението на свободния пазар казва „ако собственикът иска да я продаде на вас, тя е ваша, но не очаквайте да сте в състояние да получите държавни служители с пушки, които да я вземат за вас.“

2. Частно дружество се бори, за да свърже двата края. То произвежда продукт, който никой не иска да купи. Решението „про-корпорации“ е да се повишат данъците и постъпленията да се прехвърлят на компанията или да им се предоставят като заем с намалена лихва. Решението на „свободния пазар“ казва „или станете по-добри в това, което правите, или се махнете от пътя на тези, които могат.“

3. Частно дружество е изправено пред конкуренция от чуждестранни производители. Решението „про-корпорации“ е да се регулират или да се обложат чуждестранните продукти, за да се направят по-скъпи в сравнение с местния продукт. Решението на „свободния пазар“ казва „станете по-добри в това, което правите, или отстъпете ресурсите под ваш контрол на тези, които могат да обслужват по-добре потребителите.“

Звучат ли решенията на свободния пазар сурови? Може би. Жестоко ли е да оставите съдбата на един бизнес да зависи от превратностите на конкуренцията на пазара? Не мисля. В условията на свободен пазар хората се състезават, за да се види кой може да осигури най-добре сътрудничеството на останалите. Правителството, от друга страна, работи със заплаха от насилие. Ако ще използваме правителството за защита на бизнеса, можем да го направим само чрез заплаха от насилие срещу потенциалните му конкуренти.

Аз преподавам икономика и пиша за няколко различни онлайн издания. Ако трябваше да се изолирам от чуждестранната конкуренция чрез наемане на мафията, наемайки я да възпрепятства чуждестранни икономисти да преподават курсове, които се конкурират с моите, или да пишат статии, които се конкурират с моите, би било явно престъпно деяние. Заменете „преподават икономика“ с „правят автомобили“, „мафия“ с „правителство“ и „чужди икономисти“ с „чуждестранни производители на автомобили “ и имате обвита в националното знаме американска индустриална политика.

В условията на свободен пазар вие сте добре дошли и наистина насърчавани да влезете в индустрията за миши капани, ако мислите, че можете да направите по-добър капан или да намерите начин да правите подобни капани за мишки по-ефективно. Другата страна на монетата е, че ще бъдете насърчавани да напуснете индустрията с капани, ако се окаже, че вашите капани за мишки не са по-добри, а по-лоши.

Решенията на „свободния пазар“ не са същите като решенията „про корпорации“. Бизнесът не би трябвало да бъде защитен от конкуренция, загуби и фалит. И трите са от съществено значение за истински свободните пазари и свободната инициатива.

Оригинален текст: http://www.forbes.com/sites/artcarden/2010/09/20/free-market-doesnt-mean-pro-business/2/

Вашият коментар