ИкономиКафе: Държавен контрол и чаша горчиво кафе

Тазседмичният брой на ИкономиКафе – рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив се фокусира върху държавните регулации и контрол върху цените на стоките и услугите. Съвсем във философията на рубриката, ще прочетете икономическа история за… кафе. Автор днес е Мирияна Митева:

В исторически план опитът за правителствен контрол върху цените на стоките и услугите дава резултат само в краткосрочен план. В дългосрочен план обаче държавната намеса може да доведе до негативен ефект върху цели сектори и дори световната икономика.

Пазарните цени, в своята същност имат няколо много важни функции. Една от тях е разпределение на ресурсите. Цените носят информация относно предпочитанията на потребителите и разходите на производителите. По този начин "пазарната цена", позволява търсенето и предлагането да се „срещнат“. За производителите  относително високите цени на стоките (в сравнение с техните производствени разходи) са фактор, който стилулира производството, а ниските цени от друга страна пренасочват ресурсите към алтернативни видове производство. По този начин се избягва свърхпроизводството и недостигът- напълно естествен процес. Когато държавата реши да се намеси (обикновенно при опит да коригира някоя „пазарна несправедливост“), информацията, която носят парите се фалшифицира. Опитите за валоризация на кафето е една ярка илюстрация как в опита си да защити един от най-важните сектори, бразилското правителство води страната към една от най-тежките икономически кризи в страната.

През 1932 г. се появява новината, че Бразилия не може да си позволи да изпрати атлетите си на Олимпиадата в Лос Анджелис, затова правителството качва спортистите на кораб пълен с кафе, което продавали по пътя, за да съберат нужните средства, с които да платят пътуването. Какво довежда страната, която е лидер в производството на суровина за направата на една от най-предпочитаните напитки в световен мащаб, до икономическа криза и унищожаване на 1 597 342 тона кафе?

Голямата депресия допринася за утежняването на икономическото положение, поради намаленото търсене на международните пазари, но проблемите на бразилското кафе започват много по-рано.

Големите печалби през 1830 г.  насърчават бразилските предприемачи да изместят вниманието си от добива на злато към кафе – култура, която дотогава е предназначена за местните пазари. Примамени от голямата възвръщаемост на инвестициите, все повече бразилски фермери се преориентират към производство на кафе. През последните 150 години Бразилия се утвърждава като основен производител на кафе (сорт арабика). Производството достига своя връх през 1920 г. като страната доставя 80% от кафето в света. В началото на 20-ти век износът на кафе достига до 63 % от общия износ на Бразилия. Това превръща кафето в стока от изключително значение за цялата икономика на Бразилия. Ето защо производството на кафе е сектор, който се радва на протекция от страна на правителството.

Печалбите от кафето, обаче не са толкова сигурни. Нужни са четери години между засаждане на зърната кафе. Сортът арабика, който основно се отглежда в Бразилия е по-податлив на болести и чувствителен на неблагорпиятните климатични условия от сорта робуста. В историята на развитието на сектора правителството доста често се е намесвало със субсидии и опити за валоризация, т.е. да поддържа цената на кафето висока.

Опитите за държавна намеса, почти винаги са довеждали до свръхпродукция, а през 1930г. довежда и до революция и сваляне на бразилското правителство. Когато високите цени от предишните години довеждат до свръхпродукция на кафе през 1928, цените падат драстично и Бразилия е изправена пред реална възможност от бунт. В опит да повиши цената на кафето и да успокои напрежението, правителството решава да изкупи част от продукцията с намерение да я продаде на международните пазари, когато цените се повишат.  Така се постига изкуствено поддържане на високи цени на кафето. За съжаление в опита си да намали недоволството с този акт, правителството предизвиква още по-голямо свръхпроизводтво, тъй като производителите реагират на високите цени и увеличават производтвото. Правителствените действия довеждат до глобално свръхпредлагане, което увеличава щетите от катастрофата по време на Голямата депресия през 1930-те. Кризата на кафе води до сваляне на бразилското правителство в Революцията от 1930 и бразилските барони, проиводители на кафе, издигат ново правителство, ръководено от Жетулиу  Варгас. Той нарежда масовото изгаряне на запасите с кафе, което обаче не оказва влияние върху цените на кафето. Зърната с кафе се пресоват в брикети и да се използват за гориво в локомотиви и фабрики в Бразилия.

Бразилия успява да се възстанови, но производтвото на кафе продължава да преминава през цикли на бум и спад. Бразилия произвежда една трета от кафето в света. Нова опасност стои пред бразилското кафе. Предпочитанията на потребителите бавно се изместват към сорта робуста, което се произвежда главно в Азия, което е и по-евтино и не е податливо на болести и измръзване. Опасения за нова криза заради спада на цената на кафето през месец ноември (спад с 5.6% спямо октомври), предизвика призиви за изгаряне на чували с кафе. Дали почитателите ще продължат да се наслаждават любимата си напитка, или кафето ще бъде горчиво?

Вашият коментар