ИкономиКафе: Разбойническите барони

(разбойнически барон)

В представите на обществото Индустриалната революция от 19 век има една много черна страна, свързана с екплоатация на труда, ниско заплащане, бедност и т.н. И за всичко това се обвиняват големите бизнес предприемачи, или "разбойническите барони". Тазседмичната тема на рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив е свързана с това доколко тази представа е вярна и можем ли да погледнем от един друг ъгъл на този период от историята?

Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса може да се посетите Икономическа библиотека, в която да намерите много по-пълна информация по въпроса. По днешната тема пише Весислав Илиев:

Терминът „разбойнически барони” се среща доста често в трудовете на икономисти, историци и журналисти от десетилетия насам. В общи линии, този термин се използва за описването на един събирателен образ на крупните предприемачи от 19 век в САЩ. Наричат се така, заради огромните богатства, които те успяват да натрупат на гърба на работническата класа и бедните слоеве от обществото. В широкоразпространената литература, тези „барони” натрупват огромен капитал благодарение на ниски заплати, експлоатация на работниците, контрол върху ресурсите за производство и упражняване на политически натиск. Биват описвани като предприемачи, използващи неолялни практики и изкуствено занижаване на цените, за да погълнат конкуренцията и след това да „напомпат” отново цените и да създадат монополи. Не е случайно, че човечето от популярната настолна игра Монополи е с черна шапка и бастун – образ, който популярната американска култура през 19 век създава за „разбойническите барони”.

Масово наслагваното през годините стереотипно разбиране за „разбойническите барони” играе съществена роля във формирането на общата представа за предприемачите. И днес мнозина смятат, че всички предприемачи са лоши и се опитват да се облагодетелстват на гърба на останалите граждани, а държавата трябва да регулира и контролира пазара, предотвратявайки по този начин възникването на социални несправедливости.

Появата на „разбойническите барони” върви успоредно обаче с настъпването на така наречената „златна епоха” в САЩ. Това са десетилетия на висок икономически растеж, усилена индустриализация, прираст на населението, технологични и финансови иновации и подобрен транспорт. За периода от 1860 до 1890 г., заплатите нарастват с близо 60 %, а растежът на американската икономика е около 400 %. По-добрите условия за живот и високи заплати водят до висока миграционна вълна от по-бедната по това време Европа.

Това обаче не означва, че разбойнически барони и монополи не са съществували през този период. Напротив, примерите за подобни бизнесмени са много, както и тяхното съществуване и в днешни времена. Не бива обаче да се поставят всички предприемачи под един знаменател. Част от тях не са били нито барони, нито разбойници. Личности като  Джеймс Хил, Корнелиус Вандербилт и Джон Рокфелер, без да имат благороднически произход стартират своя бизнес от нулата, а тяхната дейност води до големи ползи за обикновенните хора. В много от случаите дори, тези „разбойници” са и непримирими борци срещу монополите.

Терминът „разбойнически барони” е полезен за разграничаването на два типа предприемачи, чието съществуване е налице както през втората половина на 19 век, така и през 21 век – пазарни предприемачи и политически предприемачи. Пазарните предприемачи успяват на пазара, като продават по-добри, по-евтини или по-нови продукти и услуги. В основата на техния успех е стремежът да се удовлетворят желанията на потребителите, което от своя страна ще доведе и до по-големи печалби за тях самите. Подобни бизнесмени имат интерес да съкращават разходите, да оптимизират своите производства и постоянно да търсят създаването на нови продукти и услуги.

Политическите предприемачи, от друга страна, успяват благодарение на държавни субсидии или лобирайки за промяна в законодателството и регулациите. Първите предприемачи са зависими от нуждите на потребителите и имат интерес да свалят цените. Втория вид предприемачи, които разчитат на държавни субсидии, нямат интерес да съкращават разходите и да оптимизират производствения процес. Те могат да използват държавните рестрикции, за да продават на по-висока цена. Мъри Ротбард казва следното по повод на двата вида предприемачество:

 „Пазарния капитализъм е мрежа от свободни и доброволни обмени, при които производителите работят, произвеждат и обменят своите продукти на доброволно постигнати цени. Държавния капитализъм се състои от една или повече групи, които се възползват от принудителния държавен апарат, за да се облагодетелстват, отчуждавайки проиводството на други чрез сила и насилие.”

Не е случен фактът, че появата на лобирането  в САЩ съвпада с разпространението на израза „разбойнически барони”.  През 1875 г. Сам Уорд, който е определен като „Кралят на лобирането”, заявява след като е признал за даването на подкупи: „Не мога да кажа, че съм горд с това, но не се чувстам и засрамен”.

Някои от обявените за „разбойнически барони” като Вандербилт и Карнеги всъщност не са притежавали монопол над пазара. Подобен монопол е бил възможен единствено с държавана намеса, което е и било причината за появата на подобни „барони”. Всъщност именно конкурентът на Вандербилт – Аарън Огдън, убеждава щатските законодатели на Ню Йорк да наложат рестрикции на търговията с фериботи, превръщайки го в монополист в щата. Именно Вандербилт е човекът, който започва да се бори с този монопол, предлагайки незаконно по-ниски тарифи на своите клиенти. В последствие Върховния съд на САЩ отхвърля създадения монопол. Ако властите не поставят ограничения за влизането на даден пазар, високите печалби биха привлекли нови участници и нова конкуренция. По този начин участниците ще се принудят или да свалят цените или да подобрят предлаганите стоки и услуги.

За подобен пример може да послужи и Джеймс Хил, който изгражда „северната железопътна линия” без никакви държавни субсидии, опровергавайки разпространеното твърдение, че железопътния транспорт е невъзможно да се развива без държавна протекция. Той изгражда своите линии от най-високо качество за най-краткото време и по най-кратките маршрути. Той дори сменя своите работници, за да си взимат почивка и да следи от близо самия работен процес. Хил предприема значителни съкращения на разходите и в същото време установява по-ниски тарифи, за своите клиенти. Неговото мото е: „Ние или ще просперираме заедно с вас или ще бъдем бедни като вас”. Нещо повече, той упорито следва своята теза, че просперитетът на отделните индивиди е взаимно свързан и предприема различни инициативи за населението, обитаващи местностите, през които минават неговите линии. Често осигурява безплатен добитък и посеви, говори за нуждите от диверсифициране на земеделското производство, дарява земя училища, градини и обучения, осъзнавайки добре, че каквото е добро за другите е добро и за неговия собствен бизнес.

На другия полюс са разчитащите на държавни субсидии конкуренти на Хил. Много от тях започват да строят възможно по-бързо и с по-евтини материали, само и само да спечелят правителствено финансиране. За разлика от кратките маршрути на Хил, много от неговите конкуренти започват да строят дълги и лъкатушещи линии, знаейки че им се плаща на километър. Неефективното строителство и големи разходи водят до ново лобиране и множество законодателни промени. Приемат се редица рестрикции и регулации, както и закони „в защита на потребителите”, според които се забранява на жп компаниите да поставят различни тарифи, задължавайки ги да събират едни и същи високи такси.

Често Рокфелер се критикува за това, че е създал монопол, макар и да сваля цените на петрола с близо 90%. Както споменава Мат Ридли в своята книга „Рационалният оптимист”, друг набеден за „разбойнически барон” – Вандербилт, успява да направи транпорта с фериботи достъпен за мнозина, които иначе не биха могли да си го позволят. Андрю Карнеги намалява цената на стоманените релси със 75%. Всичко това е съчетано със силен икономически растеж и бързо увеличение на БВП на глава от населението.

Повече по темата може да прочетете в „Икономическата библиотека” и следните книги и видео курсове:

„Американска история след 1877г.” – Том Уудс – прожекция този четвъртък , 10 април

„Choice and consequence” – Thomas Schelling

“Защо нациите се провалят” – Дарън Аджемоглу

За автора

Вашият коментар