Александър Трифонов – музикант, текстописец и участник в тазгодишното издание на „Гласът на България“. Обича да експериментира с музиката и никъде не тръгва без китарата си. Обича да прави кавъри на популярни български песни от различни жанрове, но със собствен аранжимент. А какво го вдъхновява, може да прочетете в интервюто му за MediaCafe.
Кога откри любовта си към музиката и реши да се занимаваш с това?
Любовта към музиката винаги я е имало, но никога не съм мислил, че мога да се занимавам с това. Като малък мечтаех да стана актьор, но като дойде време за кандидатстване, реших да се насоча към нещо по-перспективно и записах икономика, а изкуството остана някак си на заден план. Едва през последните няколко години усетих, че музиката е моето нещо и започнах да се занимавам по-сериозно – първо с Youtube, после пеене с приятели, докато най-накрая не се почувствах готов да изляза на голямата сцена.
Освен, че пееш и свириш, ти пишеш текстове на песни и правиш авторски такива. Какво те вдъхновява да създаваш музика?
Вдъхновението идва от собствените ми преживявания. Хубавата музика разказва истории по същия начин, по който го правят хубавата книга или хубавият филм. Аз искам да споделям своите истории и да докосвам хората по начина, по който чуждите песни и истории докосват мен.
Как се почувства, когато видя, че и четиримата съдии са се обърнали при изпълнението ти в „Гласът на България“? Това със сигурност е много висока оценка.
Бях се подготвил психически за един или два обърнати стола или дори за нито един, но не и за четири. По време на изпълнението бях толкова потопен в емоцията на сцената, че дори не разбрах, че и четиримата са се обърнали, може би едва в края осъзнах какво се случва. Чувството наистина е страхотно, това ми даде голяма доза увереност в собствените ми възможности.
Би ли направил дует с Галена и как реши да избереш да бъдеш част от нейния отбор?
С удоволствие бих работил с Галена, тя е невероятен професионалист, страхотен изпълнител и най-вече готин човек, а и двамата обичаме да експериментираме с музиката си. Не мога да кажа, че съм стъпил на сцената на кастингите с ясната цел да избера Галена, по-скоро не бях сигурен при кого бих искал да отида. След изпълнението ми някак си усетих енергията на Галена, като най-близка до моята, имах чувството, че мястото ми е в нейния отбор.
Какво ти дава на теб музиката?
Музиката е неизменна част от живота ми – всеки период от него, всяка случка, всяка рана, всяка усмивка си имат своя саундтрак, музика, която свързвам с тези моменти. Музиката ми дава посока и отваря врати – към нови и интересни преживявания, хора, места.
Има ли нещо в живота ти, за което съжаляваш или което би променил?
Не бих казал, че съжалявам за нещо, всичко ме е довело до този етап от живота ми и в момента се чувствам добре. Ако можех да променя нещо, може би щях да започна да свиря на по-ранна възраст, повечето хора започват на по 10 години и на моята възраст вече са много напреднали. Но какво да се прави, ще ги догоня.
Къде виждаш себе си след 10 години?
В студио, на сцена, а защо не и на треньорски стол в Гласът на България.
Снимки: bTV
Автор: Надина Чолакова
За автора
