Дебютно участие в Националните есенни изложби в Пловдив прави Ангеларий Димитров. Завършил преди четири години, специалност „Живопис“ в ателието на проф. Ивайло Мирчев и проф. Десислава Минчева, той е от младите автори, които се отличават и утвърждават като име на нашата художествена сцена. В изложбата си в Балабанова къща (първи етаж), Ангеларий ще покаже живописни платна, в които присъстват големите теми за отчуждението, самоизолацията, за човека, борещ се със собствените си страхове и предразсъдъци, лични преживявания, емоции, впечатления от места, които е посетил.
Battleground
Какво ще представите в тазгодишното издание на Националните есенни изложби и как работите ви кореспондират с концепцията на куратора проф. Галина Лардева?
На тазгодишното издание представям серия картини, създадени през последните две години, разделени на три теми. По-голямата част от тях, обхващаща период от двугодишно проучване и развитие, е серията ,,Реално/Нереално“. Втората тема е свързана със софийските обекти и третата – с пространства, които съм посещавал. Има още няколко платна, които не минaват под общия знаменател на споменатите теми, а по-скоро са с обща насоченост като послание. В тях много често рисувам себе си, подлагайки на анализ своите страхове. Темите, свързани с човека и пространствата, обхващат голяма част от творчеството ми и силно ме вълнуват като територия на изследвване. Смятам че тази тема позволява пречупването й по различни начини и е близка до мен. Вярвам, че работите, които подбрах и направих специално за изложбата си, кореспондират добре с темата ,,Споделено пространство“.
Съзерцание
Прави впечатление, че в голяма част от композициите рисувате себе си в различна екстериорна и интериорна среда с препратки към минало и настояще, изследвате собствената си душевност, емоционално и психологическо състояние…
Картините, които ще представя, са композиционни решения, свързани с дигитализацията на съвременния свят и проблемите, с които се сблъсква човек. В тях използвам места близки до мен – най-често части от интериора вкъщи, и места, които съм посещавал и са оставили някакъв отпечатък в съзнанието ми. Да, често включвам себе си като силует на фигура, разполагайки я в даденото пространство и извършвайки основното действие. По този начин разказвам за даден спомен или преживяване и правя темата още една идея по-близка до мен. Неведнъж преразказвам лични случки или страхове, ситуации, които съм наблюдавал или в които съм пряк участник.
Breath
Вълнуват ме проблеми като самоизолацията и страха от общуване, затова и рядко включвам повече от една фигура. Понякога правя и препратка към детството отпреди двайсетина години, вплетено в съвременните технологии. Пример, който мога да дам, са картините ,,Battleground“ и ,,Въртележка“. Създаването на дигитална проекция е силно засегната и в картините ,,Съзерцание“ и ,,Интимност“. Изолирането на фигурата в работите ми подсказва липсата на необходимост от контакт с външния свят и изграждането на ,,идеален“ и много реален дигитален такъв. Като изразни средства често използвам черни или цветни пиксели, поместени в картината и скриващи различни части от фигурата (не малко пъти и лицето) и интериора.
Real vs Unreal
Вижда се една нова различна посока на работа, която се разграничава от самостоятелната Ви изложба „Места на липси, места на изобилие“ в галерия „Нюанс“ през 2019 г. Имате интересен подход. Разработвате композиционното пространство, използвайки елемент от видеоигрите – пиксел, за да се изгради образа, да се изведе или прикрие определен композиционен елемент, който всъщност се превръща и в акцент, било то в образа на персонажа или заобикалящата го среда …
С пикселите правя и лека препратка към една много популярна игра, а именно Minecraft. Игра, позволяваща създаването на свят, в който можеш да градиш и проектираш всичко, като използваш квадрати и кубчета – от природата до хората. Друг обект, важен и често използван от мен, е VR-ът (виртуални очила) като допълнителен и още по-достъпен начин човек да избяга от реалността и да усети едно различно преживяване, което трудно би реализирал по друг начин. Макар и не толкова съвършени, интересно ми е докъде биха могли да стигнат технологично и колко реално може да стане нереалното в близко бъдеще.
Под карантина
Живописта Ви е разпознаваема, въздействаща. Работите предимно с акрил. Как се насочихте към живописта и защо избрахте тази медия на изразяване?
Към живописта се насочих още в художествената гимназия, по спомен, може би в 10 клас и тогава мога да кажа, че започнах да се интересувам от нея. До тогава не докосвах четка и боя. Не случайно и в 9 клас записах графика, която завърших по-късно. Бих казал, че графиката не беше правилния избор за мен, затова и рано започнах да търся себе си в други направления. Макар че, все пак, графиката малко или много ми е оказала някакво влияние, и това може да се види на места в някои от работите ми, като начин на изразяване. След гимназията записах спец. „Живопис“ в ателието на проф. Ивайло Мирчев и проф. Десислава Минчева и мога да кажа, че там наистина започнах да се занимавам активно с живопис и така до днес. От деня, в който записах не съм имал съмнения, че ще се занимавам с нещо различно. Цялото си внимание съм насочил към изкуството и преподаването в художествената гимназия, където вече шеста година преподавам. Често ми задават въпроса „Защо избра акрила като техника?“ – Истината е, че това не е изцяло мое желание, обстоятелствата ме доведоха до него. От 10 клас работя предимно с акрилни бои поради две основни причини – едната е, че не разполагам със собствено ателие и се налага да работя в хола и другата е, че отговаря на начина ми на работа – работя сравнително бързо и обичам да не се налага, да изчаквам дълго съхненето на боята. Категорично бих казал, че при други условия бих работил предимно с маслени бои – защо не, някой ден…
Силует
Вие сте млад автор, какви са наблюденията и впечатленията ви от Националните есенни изложби в Пловдив?
През последните 7-8 години следя внимателно Националните есенни изложби и съм изключително благодарен на проф. Галина Лардева за поканата и възможността да покажа една немалка част от работите ми от последните две години. Това е изключително важно събитие за българската арт сцена, което всяка година дава поле за изява на различни художници, възможност да представят свои картини в пространства с огромно историческо и културно значение.
Въртележка
Автор: Наташа Ноева
Наташа Ноева е родена през 1989 г. в гр. Тутракан. От 2018 г. е докторант в Институт за изследване на изкуствата, БАН. Завършила е спец. „Изкуствознание“ в Национална художествена академия, София – бакалавър (2013) и магистър (2015). Основни професионални направления: живопис, скулптура, галерията като институционален център на художествения живот. Публикува свои статии в „Проблеми на изкуството“, „Култура“, Инфо-бюлетин СБХ, „Литературен вестник“ и др.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Споделено пространство. Национални есенни изложби Пловдив 2022
За автора
