Истанбул (Цариград) е стара имперска столица и в многовековното си съществуване е имал много имена с различен произход.
Византион
Градът носи името Бизантион (на старогръцки Βυζάντιον) от основаването си през 667 пр.н.е. от мегарски колонисти до 330 година. Кръстен е на мегарския владетел Бизас или Бизантас (на гръцки Βύζας или Βύζαντας). На български името се е наложило с византийското и новогръцко произношение Византион (ние сме възприемали гръцката буква Б „В“ като нашата „в“). Името Византион има и латинизирана форма Byzantium (Бизантиум или Бизанциум).
От Византион произлиза и името на Византийската империя, което никога не се е употребявало в самата империя, а е използвано за пръв път в 1555 година от германския историк Йеронимус Волф. По време на съществуването ѝ, хората са я наричали просто Империята, а столицата ѝ просто Градът.
За кратко през 3 век градът носи името Августа Антония (на латински Augusta Antonia), дадено му от римския император Септимий Север в чест на сина му Антоний, бъдещият император Каракала.
Аз, обаче, поддържам друга теза, че там не е имало хиподрум, а кръгъл колизей, но за това – в друга публикация.
Секунда Рома и Нова Рома
След избора му за нова имперска столица от император Константин Велики и цялостното му преустройство на 11 май 330 година Византион е прекръстен на Секунда Рома (на латински Secunda Roma, на гръцки Δευτέρα Ρώμη, в превод – Втори Рим). От 5 век се появява и името Нова Рома (на латински Nova Roma), в превод – Нов Рим.
Но нито едното от тези две имена не се налага и градът бързо започва да носи името на своя нов основател. Името Нов Рим е използвано от византийските автори в контекста на Голямата схизма и по-късно, за да покажат равнопоставеността и предимството на източния патриаршески трон, като името е запазено и в титлата на Вселенския патриарх.
„Патриарх … на Константинопол, Новия Рим“.
Константинопол – Константиниé
Градът носи името Константинопол, Константиние точно 16 века – от 330 година до 28 март 1930. Името се изписва на гръцки така – Κωνσταντινούπολις (а на новогръцки Κωνσταντινούπολη) и означава „градът на Константин“.
Успоредно на името Константинопол, във византийската епоха продължава да се използва и името Византион, предимно в исторически план. Името Константинопол в самата империя често е съкращавано само на Πόλη, Градът. На разговорен арменски също се нарича Полис (Болис).
След османското завоевание името Констанинопол е променено на Константиниé на турски и Константиня на арабски, които също означават „градът на Константин“. Това е официалното име на града през цялото съществуване на Османската империя, с изключение на кратък период в края на 18 и началото на 19 век. В 1770 година Мустафа III (1717 – 1774) забранява Константиниé и заповядва върху монетите да се постави името Исламбол. Исламбол е народна етимология на Истанбул, означаваща пълен с ислям. Исламбол се появява скоро след завоюването му в 15 век, а някои източници от 17 век като Евлия Челеби, например, твърдят, че това е обичайното турско име на града.
Истанбул
На 28 март 1930 градът официално е преименуван от турските власти с разговорното си име Истанбул. Смята се, че Истанбул (İstanbul) е от гръцки произход – от фразата εις την Πόλη (ис тим поли) или στην Πόλη, (стим боли), означаваща „в града“ или „към града“, в отговор на въпроса „Накъде отиваш“.
Незнаещите гръцки език турци сливат предлога, определителния член и съществителното в едно цяло, което е възприемано като собствено име. В съвременния турски език има и други подобни примери за образувани по този модел топоними – Измит (İzmit) и по-ранната му форма Изникмит (İznikmit) произлизат от гръцкия топоним Никомидия (εις Νικομήδεια), Изник от гръцкия Никея (εις Νίκαια), Самсун (σε + Αμισός). Появата на началното „i“ в тези топоними се дължи на турски фонетичен закон, според който в османотурската граматична практика пред дума започваща с две съгласни се добая „и“ за по-лесно изговаряне. По този начин се образува познатото ни название на града – И-станбул.
Друг един вариант на произхода на името е чрез постепенното отпадане на част от буквите от името Константинополис > Станполис > Станпол > Станбол. Истанбул (без „и“) дава различни вариаци в другите езици като Стамбул в руски и български, Stamboul в английски, Stamboll в албански, Stenbol в кюрдски.
Цариград
Традиционното славянско име за града е Цариград (старобългарски: Цѣсарьградъ, църковнославянски: Царьгра̀дъ, руски: Царьгра́д, на латиница се изписва като Tsargrad, Czargrad или Tzargrad).
Думата е старобългарска по произход. Тя означава „градът на царя“ или „градът на цезаря“ и е получена чрез свързването на думите „цѣсарь“ (съкратена по-късно до „царь“) и „градъ“. Името Цариград/Царград/Царевград е използвано през средните векове от славянските народи като наименование на различни престолни градове, предимно столицата на Второто българско царство Царевград Търнов и Константинопол – столицата на византийските императори.
След падането на Балканите под османска власт, думата започва да се използва изключително за обозначаване на град Константинопол, тъй като в народния език на балканските славяни султаните са наричани царе. Терминът Царьградъ става популярен в Московското княжество, когато през 15 век там започват да възприемат византийски обичаи.
След падането на Константинопол в 1453, младата Руска държава започва да гледа на себе си, като на единственото продължение на Римската империя (вижте Трети Рим). Това вярване се поддържало от редица популярни дейци на Руската православна църква и било допълнително подкрепено от брака на Иван III с племеницата на последния византийски император. Владетелите на Русия приели титлата цар и затова поради името си, изгубеният град Цариград звучал на хората тайнствено и величествено. Росийските императори обявили, че си поставят за цел да възвърнат свободата на града, но въпреки разширението на Росийската империя на юг, това никога не се осъществило.
Името Цариград все още се употребява в българския език, предимно в исторически или религиозен контекст, но и като стандартно наименование на Истанбул. В руският език днес думата Царьград е архаизъм.
Миклагард
Староскандинавското име на Истанбул е Миклагорд или Миклагардр (Miklagård, Mikligarðr) (mikill + garðr означаващо Големият град или Великият град), запазено в днешния исландски под формата Миклигардур (Mikligarður).
Така арабите са наричали в миналото град Константинопол.
Аз също имам своя теория за произхода на името Истанбул. Мисля, че е свързана с корена „стан“, който е в основата на имената на много държави и градове в Средна Азия – Казахстан със столица Астана, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и т.н.
снимките и видео материалите към статията са част от колекцията фотографии от света в
ИСТОРИЧЕСКИ ФОТО ПАРК
За автора
