Бистра Кирова: Музейко ме учи да не се страхувам да греша

Кой е Музейко? Музейко е смело триъгълниче, освен ако нещо не го изплаши. То е също толкова умно, но понякога нищо не разбира. Музейко е пътеводител за детските игри, чрез които малчуганите получават нови знания в първия за страната ни детски интерактивен музей, кръстен на малкото триъгълниче.

„Музейко“ е построен в началото на Студентски град, София, и е разделен на три нива – етаж на миналото, етаж на настоящето и етаж на бъдещето, в които децата, техните родители и учителите се сблъскват с наука, история, астрономия, биология. Разполагат и с няколко работилници за изработване на пчели, на лодки и какво ли още не. В определени часове се водят и научни лекции на достъпен за всички ни език. Градината също е разделена на сектори, в нея се помещава и научен център.

Разговаряме с изпълнителния директор на „Музейко“ Бистра Кирова.

Как се създаде „Музейко“ и каква беше първоначалната идея за появяването му?

Преди близо 10 години, след големия успех на едни по-малки проекти за създаване на детски интерактивни кътове в съществуващи музеи в България, дойде инициативата да се направи първият голям детски интерактивен музей в страната, като се привлякоха различни партньори. Проведе се международен конкурс за архитекти и дизайнери на детски изложби, които да изпълнят този проект. Тогава музеят още нямаше име. Реалната работа по проекта започна през 2012 година. Тогава приключи конкурсът, избраха се дизайнерите и започна да се сформира екип, който да работи. Точно тогава се присъединих и аз.

Оттам нататък процесът на създаване на „Музейко“ продължи близо 3 години. Около година и половина измисляхме дизайна и съдържанието, работехме с около 70 учени от България, след което дизайнерите обръщаха научните теми под формата на интерактивна игра. В следващата година и половина се отдадохме на строителните дейности по сградата, производство на интерактивните инсталации и подготовка за отваряне. Сформирахме екипа, който ще работи, проведохме много обучения, консултации и процедури с консултанти от един английски научен музей.

Идеята видоизмени ли се с времето?

Идеята не се е видоизменила. Мисията ни остава същата – да вдъхновяваме децата за наука, да провокираме любопитството им. По-скоро надграждахме! След създаването, отворихме нови зони. Такава е Maker Space в стила на STEM образованието, в която по-големи деца могат да конструират. Година по-късно отворихме учебния център, в който има лаборатория, готварско ателие, керамична работилница, класни стаи за работа с училищни групи. Всяка година има нови изложби, които или ние създаваме, или каним да гостуват, надграждаме и някои от вече съществуващите.

Не искаме да изневерим на първоначалната идея, защото в нея е включен много труд. Децата обаче се сменят. Много от тях порастват пред очите ни, играейки в „Музейко“.

Основните Ви цели са да стопите границата между децата и науката по достъпен за тях начин. Виждате ли тези цели изпълнени? Децата проявяват ли интерес към музея?

Има огромен интерес не само от децата, но и от родителите и учителите. Това е място за семейно преживяване. Работим и с училищни групи. Това е една от големите ни цели – да подпомогнем образованието с надграждане на това, което децата учат в училище. Факт е, че имаме много регулярни посетители. Наричаме ги „нашите деца“, защото ги познаваме по име, познаваме родителите им, бабите и дядовците им, идват на летните ни лагери, идват на специалните ни дни и вечери, например, когато организираме спане в „Музейко“. Много от тях доразвиват интересите си в дадена област, а други пристигат с напълно ясното съзнание какво ги привлича. Понякога ме изумяват от познанията, които имат в областите, които са им интересни.

Това, че всеки месец сменяме темата на работилниците пък им дава възможност да научават всеки път нещо ново, да участват всеки път в нещо различно и по този начин да не губят интерес.

Коя е любимата им зала?

Честно казано, трудно е да се каже, защото всички са с различни интереси. Може би една идея е по-голямо влечението към космическата зала, но в същото време децата много харесват и динозаври, затова прекарват дълго време и в залата по палеонтология. Има други, които много се интересуват от строителство и механика, обичат да майсторят и винаги са в зоната за строене.

И ние много пъти сме се замисляли дали има нещо, което е силно отявлено, но не – няма. Децата имат различни любими зони в музея.

Смятате ли, че трябва да има повече музеи за деца в България?

Ние сме първият музей за деца, но вече не сме единствени. Преди две години се появи TechnoMagicLand, който е за по-големи деца и набляга на науки, като физика и химия. Миналата година в Бургас отвори научен център, който не е само за деца, но всичко вътре е подходящо и за тях. От „Музейко“ разработихме изложбите и дизайна и обучихме хората. А в момента работим с общините Добрич и Ловеч, които консултираме в посока отваряне на детски музеи. Засега сме на етап приключване на дизайн и концепция. Остава общините да осигурят финансиране.

Много сме щастливи, че постепенно започват да се появяват нови места в отдалечени градове от София и се надяваме, че лека-полека във всеки голям град ще се появи детски музей или научен център, защото дори малки, те имат своето място. Когато създаваме концепциите, се съобразяваме с даденостите на конкретната област и с какво се гордеят жителите ѝ. Така че, сме твърдо за идеята да има повече музеи и когато можем, поддържаме партньорски отношения с Министерството на образованието, разработваме изнесени лекции или уроци, често пътуваме и по училищата.

Музеите са държавни структури, докато „Музейко“ е основан през частна практика. Това улеснява ли, или затруднява процеса на работа и реализиране на проекти?

И двете! По-лесно е от гледна точка на мениджмънт и управление. Ясно е, че структурите, подчинени на министерства или други държавни органи, имат доста по-тромаво управление, регулации и т.н. Бавно и трудно се взимат решения. Докато ние сме гъвкави. От друга страна, сме предприятие с non profit, което не генерира достатъчно приходи и имаме нужда от допълнителна подкрепа от фондации и спонсори. Но от гледна точка на управление, взимаме решения много по-бързо, така че да се настройваме към промените, които се случват. Мога да дам пример с пандемията – ако не бяхме гъвкави, нямаше да успеем да създадем онлайн съдържание, онлайн работилници, продукти, които да изпращаме до домовете на децата.

Подходящо ли е частното партньорство, когато говорим за музеи?

Донякъде ние сме изключение. Това, че имаме частно партньорство е късмет. Това е голяма институция, която освен началния капитал трябва да продължи да се финансира всяка година с огромни суми, за да съществува и да се развива.

Затова и повечето музеи са държавни или с публично участие, защото иначе няма как да функционират. Кое е най-правилното съотношение на публично-частното партньорство зависи от конкретния случай – дали е галерия, дали е музей, дали е малък, или голям, в кой град се намира, дали ще има други партньори.

А защо няма интерес от частния сектор да се финансира една такава идея?

На първо място, за да се създаде такъв музей, трябва да има инициатива. Хора, които да движат този процес. Да са мотивирани и да работят толкова сериозно в тази посока, че да успеят да намерят финансиране. Навсякъде е трудно, не само в България, но тук още по-малко има филантропи, хора, които са постигнали много в бизнеса и имат възможност да подкрепят галерии, музеи, театри и прочее. На Запад има повече частни културни институции, но и там не е масово явление. Може би е въпрос на време и нагласа.

Откакто се грижите за музея, преоткрихте ли детското си начало?

Със сигурност човек се променя, когато работи с деца. Преди да започна в музея, 15 години работех в областта на финансите. Нагласите и вижданията ми изцяло се промениха, защото работата с децата налага и ти да се върнеш в тези години, да продължиш да бъдеш любопитен, да искаш да играеш. Опитваме се да гледаме целия свят през техните очи, защото по този начин можем да им покажем интересните неща от него. Определено създаването на този проект промени всички ни. Мисля, че станахме по-усмихнати и по-слънчеви.

На какво Ви научи триъгълничето Музейко?

Научи ме да не се страхувам да пробвам, да експериментирам и че нещо може да не се получи от първия път. Децата нямат такива страхове, те се появяват в по-късен етап, при възрастните хора. Те се страхуват от провал и грешки, докато Музейко казва на всички: „опитай, играй, греши, защото точно така стават големите открития по света“. И аз казвам същото на всички мои колеги – да не се страхуваме да пробваме. Ние не сме банка, не сме болница, няма какво толкова да объркаме. Можем да си позволим да играем и да постигаме интересни и смислени неща. Така че, определено Музейко ме научи да съм по-смела.

А какво научавате заедно с децата?

Учим се взаимно, че светът е голям и ако можем да гледаме нагоре и напред, ще постигнем мечтите си. Самите те се научават на комуникация, на приятелство, да работят и играят заедно. Учим ги да задават въпроси, защото именно чрез тях откриват нови неща. Стремим се да ги караме да са любопитни, защото това ще определи тяхното бъдеще.

Снимки: Паулина Гегова-Карамфилова

Вашият коментар