Основоположникът на социалистическия реализъм Максим Горки винаги е бил едно от светилата, до които театралното изкуство се е стремяло да се докосне. Неговите текстове, както и самата му персона, често стават основа за десетки пиеси по цял свят. Неслучайно към него се обръща за режисьорския си дебют актрисата от Народен театър „Иван Вазов“ – Ева Данаилова.
Ева е пловдивчанка, израства в артистично семейство, затова не е чудно, че се занимава с актьорско майсторство от дете. Тази вечер предстои премиерата на първата пиеса, която тя режисира – „Късметлията с ръждивия револвер“, написана от Екатерина Георгиева. Тя ще се играе от 19:00 часа в Държавен куклен театър – Пловдив.
В нея участват актьорите Елена Иванова, Георги Спасов, Стефан Додуров, Ненчо Костов и Петър Петров. Към проекта се присъединяват и доброволци от НАТФИЗ, както и от Национална гимназия за сценични и екранни изкуства. Сценографията е дело на Михаеел Тодоров, музиката на Христо Намлиев, а костюмите на Мирела Василева.
Разговаряме с Ева за това как е решила да се обърне и към режисьорската професия, както и какво ѝ носи геният на вечния Горки.
Ева Данаилова и Екатерина Георгиева
Ева, предстои пловдивчани да станат свидетели на режисьорския Ви дебют. Избрахте града под тепетата за тази цел, защото сте родена тук ли?
Пловдивчани са прекрасна публика. Родена съм в Пловдив и много обичам този град и неговата атмосфера. От дванайсет години живея в София, но когато се прибера в Пловдив и тръгна на разходка, винаги се възхищавам на спокойствието на пловдивчани и на това, че културните събития в Пловдив са винаги посещавани.
Всъщност, това въобще не е първият Ви допир с Държавен куклен театър – Пловдив. Последно Ви гледах в „Дама пика“ на Веселка Кунчева.
В „Дама пика” имах удоволствието да играя с прекрасните актьори на Държавен куклен театър Пловдив – смели, мислещи, добри приятели, но всъщност връзката ми с театъра е по-отдавна, защото аз буквално съм израснала в него. Майка ми е актрисата Соня Ботева, известна на малките и големи почитатели на кукленото изкуство. Баща ми е актьорът Енчо Данаилов, който създаде едни от своите най-запомнящи се роли в пловдивския театър. А аз дебютирах на 5 годинки в постановката „Мечо Пух”, която се играе и досега. Израснала съм със спектаклите на едни от най-добрите режисьори, поставяли тук – Петър Пашов, Лео Капон, Слави Маленов, Васил Апостолиов, които много са ми повлияли, заедно с тези на по-младите колеги Веселин Бойдев, Ева Кьосовска и определено Веселка Кунчева, с която работихме заедно още в спектаклите „Момо”, „Последното изкушение”, ателие „Животът бяс”. Всъщност, още докато създавахме първоначалните текстове на нашето премиерно заглавие „Късметлията с ръждивия револвер”, все си представях сцената на пловдивския куклен театър.
Нека поговорим за представлението. Разкажете ни малко повече за него.
Младият Максим Горки прави опит за самоубийство, като се стреля с ръждив револвер, и в болницата в която попада, среща двама чудаци, съседи по легло. Комичните, конфликтните и драматичните развръзки на историята го водят до това да открие, че той има умение да разказва и по този начин да влияе на хората.
Честно казано, очаквах и Вие да влезете в някоя от ролите.
Режисьорската професия е трудна и е много различна от актьорската. Със сигурност, на този етап, не бих могла да ги съчетая в едно представление. Аз си ги представям като правопропорционални фунии. В актьорската професия актьорът трябва да събере смелостта си, ума си, интуицията, техническите си умения и впечатленията, които събира, за да ги центрира и да ги проведе през образа, който изгражда. Режисьорът, от своя страна, трябва да се фокусира много добре върху това какво иска да каже и след това в обратния ред да го преведе през работата си с актьори, сценографи, костюмографи, композитори, осветители. Нашият проект е независим, което е още по-трудно, защото върху създателите на спектакъла падат и много технически, маркетинг и чисто хамалски задачи. Мисля, че всеки от творческия екип е минал през почти всички длъжности, необходими, за да бъде създадено едно представление.
Пиесата е дело на драматурга Екатерина Георгиева. Успяхте ли да пресъздадете това, което тя е целяла, докато е писала пиесата?
Ние сме състуденти от театралната академия, завършихме в класа на проф. Ивайло Христов и идеята е на двете ни, като се разпределихме тя да поеме написването, защото има влечение към драматургичната работа и има още много добри текстове, които чакат да бъдат поставени, а аз поех режисурата, като и специализирах при проф. Пламен Марков. През целия период на работа сме съгласували една с друга посоките, в които ще работим. А сега, в дните на премиерата, сме рамо до рамо в създаването на спектакъла и думите ѝ ще заживеят пълнокръвно, когато спектакълът срещне своята публика.
Тя казва, че артистът е „войн на духа“. Можем ли да кажем, че това е вярно и за съвремието, в което живеем?
Определено това е нещо, в което всички в екипа вярваме. В това сложно време, в което разбрахме колко е важно здравето, има нужда от изкуство, за да се погрижим и за душевното здраве, независимо от цената на битките.
В спектакъла участие взимат и ученици от Национална гимназия за сценични и екранни изкуства – гр. Пловдив. Как се развива талантът на бъдещото поколение артисти?
Моята майка преподава в гимназията и аз следя тяхното развитие. Поколението им е будно, активно и добронамерено. Това са важни качества за артиста. Надявам се, че някои от тях ще поемат по трудния път в театъра и няма да се страхуват. Искрено им желая да се развиват ежедневно, да бъдат любопитни и да не се спират пред нищо.
Максим Горки е вдъхновение за поколения театрали. Той е като планински връх, който всички искаме да изкачим. Всъщност достижим ли е този връх, този гений?
Гениите са вдъхновяващи със силата на духа си и умението си да пресътворяват чувствителността си в изкуство. Театралите трябва да се стремим да черпим от великите майстори на словото образи и задълбочен поглед върху хора, ситуации, истории и всеки поел по планинската си пътечка да търси своя път, да бъде честен, а кога ще стигне върха е въпрос на упоритост, търпение, късмет. И какво е върхът за всеки е нещо различно. Самият Горки не се е чувствал на върха. Той съчувства на малкия човек, прави го свой герой и му симпатизира. Начинът, по който той вижда хората, за които разказва, ме вдъхновява и ме кара да го обичам не защото е велик, а защото е човек.
Какъв си представяте, че е бил младият Максим Горки?
В нашия спектакъл Духът на Максим Горки разказва за себе си, когато е бил млад и е направил опит за самоубийство, защото, както казва той, животът не е такъв, какъвто е описан в книгите, където възтържествува правдата, морала, справедливостта. Идеалист и хуманист от малък, той работи като чертожник, пекар, в магазин за обувки, в ателие за икони, на солниците, като хамалин на пристанището и на още много места. Неспокойният му дух е обиколил Русия, срещайки се с множество хора. Той разказва за себе си и всичко, което му се е случило в „Моето детство”, „Моите университети” и в много други свои разкази. От позицията на времето говори за себе си с разбиране и любов, но и от ироничната позиция към младостта и импулсивността, която тя носи.
Какъв би бил, ако се е родил сега, а не през 1868-а?
Надявам се, че би бил същият. Човек на духа, който вижда красивото и в най- странния, объркан, дори понякога лош човек. Аз вярвам, че се раждат такива хора и сега и че творческият импулс е заложен в нас и трябва да не се страхуваме да го разкриваме. Имам щастието да срещам такива хора, като започна от проф. Ивайло Христов, родителите ми, и завърша с хората, с които работих в момента.
В края на това прекрасно интервю искам да ги поздравя и да им благодаря за вдъхновението и неуморния труд – на автора Екатерина Георгиева, композитора Христо Намлиев, актьорите Петър Петров Перо в ролята на Младия Максим Горки, Елена Иванова в ролята на Сестрата в болницата, Георги Спасов в ролята на Докторът, Ненчо Костов в ролята на Работникът, Стефан Додуров в ролята на Учителят, неуморните художници дебютанти Михаел Тодоров, Милица Цветкова, Василена Славова, консултантите Елеонора Иванова, Мирела Василева, мои приятели студенти от НАТФИЗ като доброволци, на Национален фонд култура, без които нищо от това, което направихме, нямаше да се случи.
Заповядайте на 27 май в 19:00 ч. в Държавен куклен театър Пловдив и на 21 юни 19:30 ч. в „Нов театър НДК”.
За автора
