Лили Бързева: Единственото, което си остана реално, са само емоциите и духът ни

Говорим за изкуството и образованието с една разпознаваема дама, която действа дръзновено и без спир както зад кулисите, така и на сцена.

Лили Бързева, която всеки от нас познава като изтъкнат водещ и PR на Опера Пловдив, има още много скрити таланти и канали, по които ни заразява със смисъла на изкуството и разширява кръгозора ни.

Дейностите на Лили за културния живот на Пловдив дават много поводи да се гордеем. Тя е водещ на редица концерти, чествания и официални церемонии, както и на традиционните формати Опера Пловдив – „Опера Бутик“ „Малка нощна музика“, „Зад  кулисите“.

Също така, тя е майка на 3 деца – Лиана на 11, Мартин на 8 и Емилия на 2 години.

Как избра професията си? Как се насочи към медийния път и изкуството?

Професионалният ми път досега никога не е бил плод на личен избор, самоцел и осъзнаване. Той идва сам, води ме донякъде и ме пуска щом реши, че съм извървяла достатъчно от него.

Телевизията ме намери като студентка, парадоксално – в Техническия университет, и буквално ме отгледа, възпита и изгради като човек в продължение на цели 14 години, 12 от които преминали в ежедневен ефир на живо. По това време бях и водещ в БГ Радио. Там някъде започнахме и организацията на „София филм фест в Пловдив“, „Киномания“ и „Филмови нощи във Филипополис“ с Борислав Лалев.

С телевизията се разделих заради първото си майчинство, по време на което ме връхлетяха нови вдъхновяващи възможности – като тази да преоткрием сцената на лятно кино „Орфей“ за други изкуства и да поканим в нея съвсем нова публика. В това начинание вече 10 поредни години сме рамо до рамо с моя първи братовчед и незаменим партньор – Никола Шопов, с когото споделяме едни и същи визии и се допълваме в работата. А тя, работата, отново без да я търсим, сама ни доведе и до Операта, и директора Нина Найденова, която ни покани да бъдем част от нейния екип, за да поемем рекламата и PR-а.

Всъщност всяка следваща дейност е логично продължение на предходна, надграждане на знанията и опознаване на нови хоризонти. Операта е онзи вид изкуство, който стоеше най-далеч от мен, но то е и това, което сега ме обогатява най-много – с нови и нови знания, с изключително силни емоции и дори катарзисни понякога преживявания.

Как виждаш пътя и бъдещето на пловдивската сцена спрямо нуждите на новото време?

Изкуството е огледало на действителността и се използва от артистите самоцелно или понякога несъзнателно, но винаги присъства. Така че съвременните форми на изкуство вървят ръка за ръка с новото време. Каквото повика – това ще се обади.

На мен лично ми се иска бъдещето на пловдивската сцена да е всъщност завръщане към близкото минало – 2019-та година. С всички тези възможности за реализиране на проекти, които даде Европейска столица на културата, с културните теми, които силно ангажираха цялата общественост, с многобройните туристи, които бяха публика на нашите спектакли… Хората от сферата на културата да извлекат всички добри примери и опит, да загърбят скандалите и личното си его и да мислят и действат мащабно. Утопия или не – така ми се иска, а как ще е, не знам. Както ти разказах – нямам интуиция за пътищата.

По време на карантината, ти стартира няколко нови формата за достъп до изкуството, които придвижиха ,,залата“ на ново стъпало и ,,място“. Оказа се, че сцената не е ограничение.

Да, разбира се, и ето – пак стигаме до темата с изкуството и огледалото. Учим онлайн, работим онлайн, творим онлайн, отразяваме онлайн. Единственото, което си остана реално, са само емоциите и духът ни. И това  беше основната мисия на платформата „Изкуство в тишина“, която се роди по време на първата карантина – да представи различни подходи към създаване на изкуство без публика, да прави виртуална среща на артистите със зрителите, да поддържа потребността от духовност, да създава добро настроение и гради здрав дух. Така ги описа Нина Найденова, когато търсихме посоката в началото, а резултатът беше непретенциозни, много човешки разговори, които дават друг облик на артистите извън сцената и на операта като достъпно изкуство, в което са замесени цветни и готини хора.

За мен това беше момент, в който се върнах към телевизионния си период и си припомних колко много обичам да питам, записвам, снимам, монтирам…

И продължавам – с епизодите „Зад кулисите‘ на предстоящите ни премиери.

В кои направления действаш в момента? Какви проекти за възрастни и деца са заложени в тазгодишната програма?

Притеснявам се, че ако ти кажа всичко, наистина всичко, ще звучи или нескромно или малко лудо дори… Затова ще ти споделя само най-големите проекти, в които съм замесена в момента и подготвяме рекламата и комуникацията.

На първо място, разбира се, Opera Open със своите 16 събития на Бунарджик и Античен театър. После „Театрална панорама на комедиите“ в лятно кино „Орфей“ – тази година е 10-то юбилейно издание, а в програмата са заложени едни от най-големите хитове на този сезон с обичани актьори и качествен хумор.

И още нещо – новина, която споделям първо на теб – готви се Първо издание на Комедиен Европейски Филмов Фестивал, съкратено КЕФФ, което ще се проведе от 4-ти до 11-ти юли в лятното кино. С европейско жури, селектирани филми, истинско киносъбитие за Пловдив…Дано!

Разкажи ни за проектите, на които си резидентен водещ в операта. „Опера Бутик“ като че ли събира все по-голяма популярност.

Тези камерни формати отново са по идея на директора Нина Найденова. Първото събитие беше на Деня на музиката преди 7 години, когато представихме новите солисти на операта пред публиката, настанена на самата сцена. Успяхме да сместим около 200 души, което беше хубав знак за началото на един нов формат. Тези събития станаха моето ново студио, в тях съм повече от страната на зрителите, защото по музикантските теми питам на езика на непрофесионалистите.

Форматът посреща много разнообразни гости – от оперните прими  Александрина Милчева, Дарина Такова, Марияна Пенчева до популярните лица Владо Пенев, Орлин Павлов, Таня Дончева, Мирослава Кацарова, Манол Пейков – с всички тези гости и още много други сме говорили по разнообразни теми, но общото в тях винаги е музиката и любовта към изкуството.

Преди 2 години организира един кинофестивал, който постави много важни въпроси и даде нови гледни точки спрямо възпитанието и образованието.

Фестивалът „(Не)Възможното образование“ всъщност се провежда от няколко години в София и други градове. Това, което аз направих е да представим филмите и в Пловдив. Признавам, че бях и лично изкушена от темата и любопитна към иновативните практики, които документалните филми представят, защото не спирам да търся алтернативи за моите деца. Имаше серия от дискусии след прожекциите, които дадоха посока на много мисли и за учителите, и за родителите, и за учениците. А те всички са обединени от едно – че образованието има нужда от промяна, според мен – дори от революция.

От какво има нужда Пловдив като следваща стъпка в образованието за деца?

Пловдив е един от много добрите примери за това, че промяна може да се случва с правилните стъпки и хора. Заместник-кметът по образование Стефан Стоянов е визионер, който ни показа как се случва това на практика с въвеждането на Монтесори педагогиката в общинските детски градини и някои училища. Следващата стъпка според мен е просто да се продължи започнатото.

В каква посока ти се иска да се случи промяна?

Иска ми се образованието да дава правилната посока на децата спрямо вродените им таланти и да развива приоритетно тях. Иска ми се децата да имат повече достъп до изкуство и да контактуват с природата в рамките на учебния план. Харесвам заглавието на филма, посветен на Монтесори педагогиката – „Учител е детето“… би било така хубаво учебните планове да се разработват спрямо интересите и адаптират към ДНК-то на сегашните деца.

Като човек, който има поглед отвътре, как оценяваш нивото на Опера Пловдив днес спрямо световните тенденции в оперите и театрите.

Най-добрата преценка имат артистите, които работят и пътуват по световните сцени, идват и тук. Те могат да видят не само крайния продукт, но и да усетят атмосферата в театъра, нивото на трупата, на екипа въобще. Миналата седмица на Пловдивска сцена за втори път посрещаме едно от най-големите имена в оперния свят- Хосе Кура. Той самият сподели, че на тази възраст и с тази кариера зад гърба си, изборът му къде да гостува вече се базира само на емоцията. А това само по себе си е комплимент за целия микроклимат в операта. Гениалният режисьор Стефано Пода също се завръщаше в Пловдив в две поредни години, правят го и много от чуждестранните изпълнители…

Фотографии: Александър Богдан Томпсън и Валентина Биларева

Вашият коментар