Хазартнозависимият „намира място”, където може да забрави за известно време за проблемите около себе си
Признаването и приемането на болестта дава шанс за успешно здравеене, отговорността за което е в ръцете на зависимия
Всяка година процентът на хората, които развиват хазартната зависимост нараства. Засегнати са и младежи и възрастни. А която и да е зависимост оказва негативно влияние върху личността. Преди около година проф. Христо Кожухаров, началник на Втора психиатрична клиника към УМБАЛ „Света Марина” във Варнабеше посочил за БНР, че хазартната зависимост е сериозно подценявана у нас. Това, което е добре в тази ситуация е, че има психолози, които активно работят и могат да помагат на хора с този проблем. Такъв специалист е Даниела Пенева, която има 6-годишна практика като консултант с личен опит в работата с хазартна зависимост и е председател на Сдружение „Заложи на себе си“.
Разстройство на личността ли е хазартната зависимост и може ли да се играе без това да се превръща в пристрастяване?
Хазартната зависимост е хронично и рецидивиращо заболяване. Подобно на други хронични заболявания, може да се живее пълноценно, стига да е настъпил отказ от игра и човекът да е в ремисия. Синдромът на зависимост е описан в 10-та ревизия на Международния Класификатор на Болестите. Причислява се към разстройствата на навиците и влеченията, докато в американския класификатор патологичния хазарт е включен към разстройствата, свързани със зависимостта към психоактивни вещества. Същността на патологичното желание за хазарт се изразява в чести и повтарящи се епизоди на игра, които доминират в живота на засегнатия и оказват своето негативно влияние върху социалния живот, професионалните задължения и семейни ценности. Характерно е непреодолимото желание за игра, независимо от последиците. Не всеки играещ хазарт е зависим, както и не всеки, употребяващ алкохол има проблем с него, но веднъж развил зависимост, човек не може да се върне дългосрочно към контролирана игра, защото един залог вече се равнява като на „Само едно малко питие” за проблемнопиещите. Социалният и професионалният хазарт, обаче, не са в категорията пристрастяване, тъй като играта там се извършва като социална дейност за кратък период от време и загубите са в предварително определени граници. Социалният хазарт е характерен за прекарване на свободното време с приятели, залагания за ограничен период, както и лимитиране на загубите. За професионалния хазарт се твърди, че няма големи рискове, тъй като играчите са дисциплинирани. Рисковете при него често се разделят между няколко човека, както и загубите. Социалният и професионалният хазарт, обаче биха могли да са преекспозиция към хазартна зависимост. Определяща е личността на човека, както и много други външни фактори.
Личностните разстройства, както и наследствения фактор могат да осигурят психологически фон, на който хазартната зависимост да се развие по-лесно. Факторите, които причиняват личностни разстройства са същите, които могат да доведат и до пристрастявания.
Има ли нещо общо сред хората, които имат такъв проблем?
Обикновено хората, прибягващи за първи път към игра го правят от любопитство, желанието си за принадлежност към определена група или чувство на самота. Впечатленията и усещанията, обаче, са онези, които връщат отново към нея.
Проблеми в самооценката и обвързването често са в основата на зависимостта, както и неспособността адекватно да се регулира напрежението. Специалната важност на парите за индивида , както огромната нужда от социално признание също са характерни за развитието му.
Чувството на задоволство и желанието да изразим себе си, да се докажем, макар чрез играта, да бъдем победители или поне да опитаме да бъдем такива по свой начин. Чувството за лесни пари и желанието за награда. Чувството да намалим напрежението и да изгубим контрола.
Високата социална смелост, податливостта на чувства – склонността към непостоянство, намалено спазване на нормите и правилата, експресивност, слаб самоконтрол са част от характерните черти на много от проблемнозалагащите.
Както депресията, така и тревожните разстройства са често съпътстващи или предшестващи зависимостта. Има теории, които твърдят, че причините за патологичния хазарт са свързани с когнитивни нарушения, а не толкова с проблеми в настроението.
Пристрастяващото поведение е една от формите на деструктивно поведение, което се изразява в желанието да се избяга от реалността чрез промяна на психическото състояние. Пристрастяването показва нарушена адаптация към променените условия на средата навън и вътрешния свят. Човек „разработва” индивидуални подходи, които се превръщат в навици и чрез които да избяга.
Залаганията могат да бъдат редовни или епизодични, постоянни или с периоди на ремисия. Периодите на стрес, депресия или при употреба на психоактивни вещества са рискови за хазартнозависимите. Може да има периоди на много интензивна игра и тежки проблеми, периоди на пълно въздържание и такива с непроблемно залагане. Страдащите често подценяват своята уязвимост . По време на ремисия те може погрешно да смятат, че повече няма да имат проблем с контрола върху залагането и че биха могли да практикуват някои форми на хазарт, без да възникнат проблеми, но това не е така в дългосрочен план.
Пристрастяването се явява като заместител на приятелството, любовта и всички любими дейности. Личността е емоционално свързана повече с еуфорията, отколкото с парите сами по себе си и тук важат принципите „Всичко или нищо”, „Черно и бяло.” В хазарта парите са точки и проблемът не е финансов, а емоционален.
Какви може да са причините за развитие на хазартна зависимост?
Пристрастяването е процес на създаване на психическа и/или физическа зависимост към определено вещество или действие. Може да се разглежда и като продължаване употребата на вещество или извършване на дейността, въпреки негативните последствия. Удоволствието, изпитано при експериментирането, при продължителна игра намалява. Това води до желание за връщане на първоначалната еуфория чрез по-голяма доза/ залог. Няма известни досега биологични причини за развитието на хазартна зависимост. Причините са сериозни и психологични. Проблемът с пристрастяването започва, когато желанието за бягство от реалността, свързано с промяна в психичното състояние се превърне в централна идея. Срещата с трудности, изискващи решение биват заменени с избягване. С времето волевите усилия намаляват, както и съпротивата. Значително намалява толерантността към трудностите и хазарта се явява като средство за преодоляването им.
Специалисти считат, че след появата на коронавируса се е увеличил броя на хората, които се занимават с хазарт, имате ли такива наблюдения?
Основният психологически проблем на пристрастяването към хазарта е отдръпването от реалността. Хазартнозависимият „намира място”, където може да забрави за известно време за проблемите около себе си. Играта потапя в свят на вълнение, еуфория, фантазия. Усилва представата за собствения успех и значимост. Играта регулира емоционалния свят на страдащия. Пандемията размести вътрешни пластове у всеки от нас. Несигурната обстановка и страхът за собственият ни живот и този на другите, постави своя отпечатък. Изолацията, страхът, несигурността са почва, която предразполага развитието на „бягство”, но всеки пак всичко е строго индивидуално. При едни страхът „вдига”, при други „събаря”.
Труден ли е пътят към излекуването от тази зависимост? Колко време може да отнеме лекуването?
По време на лечението зависимият минава през труден процес на промяна на хазартната си идентичност, който не винаги води до приемане на болестта, а това може да доведе до рецидив. Признаването и приемането на болестта дава шанс за успешно здравеене, отговорността за което е в ръцете на зависимия. Никой не би могъл да извърви пътя вместо него! Нужно е желание, търпение, постоянство, професионална подкрепа и… време. Излекуването е процес, както не можем да очакваме един зародиш да се появи на бял свят веднага след посяването му, така и не можем да спрем дългосрочно зависимостта „Незабавно-сега!”. Времето е относително и зависи от мотивацията, собствения ресурс, подкрепа и редица външни фактори/среда.
За Даниела Пенева:
Даниела Пенева е психолог с 6-годишна практика като консултант с личен опит в работата с хазартна зависимост и председател на Сдружение Заложи на себе си. Магистър психологично консултиране (2021 г, БСУ). По настоящем работи към организация в Бургас, занимаваща се с жертви на трафик и насилие, както и в кабинет, разположен в центъра на града . Работи с хора от цялата страна (както и българи в чужбина) предимно онлайн.
Базов психотерапевт, обучаващ се в майсторско ниво към Дружеството по позитивна психотерапия, Член на Дружеството по позитивна психотерапия към Висбаденската академия, WIAP и Дружеството на психолозите в България -BG RP2546-2634 (6001). Към момента изучава Съдебни психологически експертизи във ВСУ „Черноризец Храбър”. Преминала обучения към Български Институт по зависимости- Мотивационно интервюиране, Съвременна терапия на зависимостите – Модел „Минесота” и други.
Снимка: Сотир Христов
За автора
