Веселин Дамянов – Вес: играещият художник

Веселин Дамянов – Вес  твърди, че стойностният творец винаги трябва да се съмнява в себе си. Работите му обаче са изпълнени с несъмнено прецизна техника. Той завършва специалност Плакат в Сливенското училище по приложни изкуства, а по-късно – Графика във Великотърновския университет, където прави и магистратура по Живопис. Негови творби са притежание на музеи и частни колекции в САЩ, Канада, Китай, Япония, Тайланд, Малайзия и множество европейски страни.

Самият Веселин Дамянов – Вес обаче се установява в родния си Сливен, където преподава рисуване. Обича творческата атмосфера в час, когато  – след като се поставят задачите и се обясни темата – децата започват да рисуват в тишина. Това е моментът, в който той също посяга към белия лист, пред тях. Съвременните деца са по-възприемчиви, с по-бързи реакции, вероятно заради темпото на съвременния живот и информацията, която ги облива. Но искреността им е неподправена и разговорите с тях със сигурност повлияват мисленето му.

Що се отнася до неговите теми в рисуването  – той е убеден, че винаги ги е носил в себе си. Те са отвъд ежедневието и всичко, което може и иска да прави, е да рисува „всеки, всеки, всеки ден”.

Експериментира с всякакви материали – хартия от брошури или амортизирани вече изборни плакати, пластмаса, мастила, дори моливи за очи. Художникът е играещ човек, еманация на търсещия, свободен дух. Провокацията обаче не е самоцелна, Веселин Дамянов – Вес успява да изрази и нескритата еклектичност на времето ни, и тайната болезненост на модерния човек. Персонажите му са далеч от екстатичната несдържаност, в тях има тъга, която художникът не бърза да манифестира, но удачно загатва.

Малките формати, които представя в новата си изложба, експонирана в галерия U Park, изискват техника, но и време и спокойствие, за да бъдат изработени прецизно. Веселин Дамянов – Вес  шеговито споделя, че рисува непрестанно и ежедневно, във всеки миг, който успява да открадне. Играе с материали и структури. Твърди, че напоследък създава графика между живописта, а рисунката е любимото му предизвикателство.

Що се отнася до живота извън рисуването, то най-важно за него е семейството му – съпругата му и малката му дъщеричка Бориса. Зачената в Париж, тя обожава да пътува и придружава баща си при откриването на повечето му изложби, това е и откраднотото време, в което човек диша друг въздух, извън матрицата. Естествено, Веселин Дамянов – Вес с радост се загуби в капана на пловдивския квартал Капана, бродейки в жаркия юнски следобед.

Пловдив – сподели той – му напомня за Истанбул. Усетил го е през ароматите, храната и уютните малки улички. За цялото семейство мечтан и любим град обаче си остава Париж. Макар техният дом в Сливен да е истинското убежище за художника, мястото, на което бърза да се завърне от ателието си.

Сред имената на визуалните артисти, на които се възхищава и чиито работи са го променили, откроява Пикасо, Матис, Лотрек, Шагал, Леонард Цугухару Фуджита, Хенри Мур, Кузма Петров-Водкин  и много други, разбира се.

За финал питам Веселин Дамянов – Вес  в този свят, който непрестанно ни обстрелва с визуална информация, как си почива окото на художника и има ли нужда от това. Не е възможно, споделя той. И то личи в начина ни на изразяване, в понякога агресивната рисунка. Светът индиректно ни въздейства, нямаме почивка нито миг. Нека не се заблуждаваме – нито миг. Затова усамотяването в ателието, заставането пред белия лист е необходимо, едва тогава времето е наситено.

–––

Последната изложбата на Веселин Дамянов – Вес 

може да бъде видяна и преживяна през юни

в U PARK Gallery

ул. Отец Паисий 24

Вашият коментар