Пътувахме с градския транспорт околко час и половина, което за Бангкок е нещо повече от нормално. Освен автобуси има и метро и sky train, с които предвижването става доста по-бързо поради липса на задушаващия те трафик, но все пак, какъв по-добър начин да усетиш пулсиращия начин на живот на един град от пътуването с автобус! Или поне аз така го възприемам.
Оказа се че този център на Бангкок беше друга вселена! Нямаше нищо общо с преградието. Сега наистина почусвтвах, че Бангкок е един космополитен град. Тук цивилизациите се сблъскаваха очарователно. До един от най-големите и луксозни молове Siam Paragorn, кривулечеше малко и неугледно пазарче , продаващо най-различни и привлекателни сувенири за туристите. На една улица можеше да си купиш едновременно и Armani, и евтина пижама от тайландска коприна, на която след първото изпиране да и отлитнат гълъбчетата, изрисувани по нея. На същата улица можеш да обядваш в един от най-скъпите ресторанти в Бангкок или просто да си купиш кокосов орех от пазарчето и да се освежиш със сока му на някоя пейка край Мола.
На същата улица можеш да спреш и да се докоснеш до един от стотиците тайландски параклиси, които са в буквалния смислъл отворени за всеки. Там тайландците спират , палят свещ, помолват се и си тръгват. Интересно ми беше и това, как между небостъргачите вървяха тихо и смирено и будистки монаси – същите онези с оранжевите дрехи! Бях изключително впечетлена и развълнувана. Този ден измина като миг, на един дъх. Обикаляхме мола, разхождахме се и купувахме сувенири, гледахме кино, а аз снимах и снимах. Вечерта преди да се приберем, когато тъмнината падна , пред мен се откри един друг Бангкок. Спряхме се на един мост и гледахме потокът от коли, светлините им. На една сцена, тайландски жени танцуваха техните традиционни танци, а мъже до тях им акомпанираха с музика. Вълшебство! Нямам думи да го обясня.
Аз, която съм обиколила почти цялото земно кълбо, стоях безмълвна и толкова развълнувана, защото в целия този танц аз се докоснах до интимността на една друга култура, на един друг народ, далечен и почти непознат. След цялото това галопиране из уличките на Бангкок беше повече от нормално да изгладнеем. Няма как да си в Тайланд и да не опиташ тайландската кухня, известна по целия свят със соята уникалност, аромат и вкус. Искам да предупредя всички, които не са опитвали тайландската кухня, да се настроят психически, че ще вкусят нещо, което няма абсолютно нищо общо с което и да е било китайско ястие. Не прилича на никоя българска манджа и ако не си подготвен и за това, колко е люто би се шокирал истински. Аз бях яла тайландска храна и преди – в Австралия, в САЩ, в Канада, но винаги с едно наум, че няма нищо общо и това се оказа самата истина.
Вечеряхме в едно ресторантче с тайландско барбекю. Там срещу 60 бата (б.а. тайландска валута) на човек,което е около 2 долара минаваш на бюфет, където си избираш точно какво месо искаш на барбекюто и какви зеленчуци. На масата ти носят нещо като нашите сачове, но има и пространство, което е пълно с гореща вода. Нареждаш си месото на металната част, а зеленчуците слагаш в водата да се варят! Странно, но прекрасно.
В тайлнадската кухня се използват изключително много видове треви, подправки шокиращи със вкуса си – джинджифил, лимонова трева, босилек и силно люто чили! Изключително съм щастлива, че успях да си донеса някои от тези подправки и в България, така, когато ми домъчнее за Тайланд, винаги мога да си ги помириша! На Барбекюто ни сервираха бира, в нещо като 3 литров кег, от което си наливахме сами. Тайландския сервитьор беше силно изумен, как така аз пия бирата без лед, тъй като тайланците първо си пълнят чашата с лед и след това си сипват бирата. Джира ми обясни това, със горещината. Тъй като е много топло, те пият бирата с лед. Нямаше как в главата ми да не изкочи картината, на Северния плаж в Бургас, Капаните, и джубуркащите се с часове на по една бира туристи! И така, след прекрасен ден и весела вечер се прибрахме, защото на другия ден щяхме да пътуваме за Северен Тайланд – откъдето е и Джира. Още преди моето пътуване за Тайланд, знаех, че на север ще ми хареса. Бях чела много в нета за чарът на Чианг май – най-големия град в Северен Тайланд, за това, как може да видиш слончета по улицата и да ги погалиш и нахраниш!
Бях много развълнувана и нетърпелива. Преди това обаче, отидохме в къщата на Джира , за да се запозная със семейството му! Те ме приеха, очарователно добре. Пристигнахме в 5 часа сутринта, но те вече бяха станали и ни чакаха. Никога няма да забравя момента в който красивата къща изкочи пред очите ми, бях изумена. Не си я бях представяла така, а и всичките шеги по нета между Майка ми и Джира, за това ,че живее на къща на дърво, малко или много ми бяха спомогнали да си изградя друга представа. Оказа се , че греша. Но за къщата достатъчно. На верандата излязоха майка му и баща му. Тя ме прегърна толкова силно, колкото никой друг преди с изключение на родителите ми, когато са ме посрещали от поредното пътуване.
Бях честно казано изненадана, защото си мислех, че те са малко по-обрани в емоциите си, но не. С тази прегръдка се създаде една дълбока връзка между мен и тази жена, която надявам се никога няма да се развали. Виж с баща му беше друго. Посегнах да го целуна по бузата – ей така- по европейски, но май бях надценила тайландската емоционалност. Е, той ме разбра и всички избухнаха в смях, когато Джира им обясни, че така правим ние европейците.
Аз нямах търпение да си разпоковам багажа. Носех 5 вида луканки, гроздова ракия и български мед. Искам само да отбележа, че Джира вече бе опитвал българска ракия и знаеше, че с нея шега не бива, а предната вечер в Бангкок , на брат му така му хареса,ч е пи доста, а на другата сутрин не можахме да го събудим. Имаше страхотен махмурлук. Джира предупреди баща си и така от 5 сутринта, в една къща в Мае Тъе , в Северен Тайланд се започна едно пиене на ракия и опитване на луканка или както Джира я нарича "бългериън лЮФканка"! Няма как да не се усмихвам при тези спомени. Беше много забавно. От нашият мед бяха очаровани, защото техният мед се продава в бутилки, с гъстотата на боза. Братът на Джира определи нашия мед, като full body. Стана ми драго, защото това определение го бях чувала преди само за някое наистина добро вино.
Следва продължение…
За автора
