Културата на протеста (кратък анализ за едно поколение)

Последната вълна от граждански протести в България анализира и коментира поредното издание на културното предаване Метафора по БНТ 2. Социалният протест, хората с маски, политиците без маски, площадната действителност, липсата на водачи. Всичко това коментират журналистите Иво Христов и Галя Горанова в темата на емисията "Културата на протеста", както и специалните гости на Метафора.

Ето и част от мненията на гостите:

Масовото прозрение за загуба е най- честият двигател на обществена активност и обединение, загубата разбира се може да е симптом както за еволюция така и за патология.

Съвременният протест еднозначно сложи маска пред авторитета, срещу който застана. Черно – белият, анонимен гражданин е еволюиралият архитип от 68, застанал в твърда лява позиция, той постави под въпрос световните фондови борси.

Въпросите, които си задаваме обаче са успя ли България да самогенерира протест, Катуница или Шаврон е лицето на българският протест?

Дори когато протестират,  българските студенти предпочитат библиотечните лозунги илюстрирани с тримата глупаци – „Когато няма учебници, четете вестници“, това те кара да преосмислиш дълбочината на автентичния  протест, в който културата е възпитание на съпротива между идеи.

Поколението на Боб Дилън и Ленън генерира протестна култура през масовата медия, през ´68 Сартр и Годар припознават идеите си в студентските вихрушки на Париж, Улрике Майнхоф е обявена за терорист. Примерите са десетки за интелектуалните флагмани на събитията около Пражката пролет, а днес сякаш зад съвременния протест стоят мрежите на  Twitter и Facebook.

По темата "Култура на протеста " екипът на Метафора потърси мнението на журналиста Иво Дернев, инж. Георги Сербезов и артистът Емил Миразчиев. В линка по-долу ще видите и мястото, от което се прави Под тепето и в каква атмосфера се случва сайта. И протестите, които води екипа на медията.

*цитат от сп. L”europeo, – „1968 най- дългата година“  Калина Андролова