На 25.07.2010 година бе проведено общо събрание на членовете на ФК Ботев Пловдив. Едно от взетите решения беше избирането на емблема. Изборът след цивилизовано и демократично гласуване се спря на първата емблема на Ботев след 60 гласа ЗА и 40 гласували за емблемата от '89-та година.
Решението е взето – коментарите са излишни. Като ботевисти трябва да застанем зад емблемата си. Лично аз бях за тази емблема от 1989-а, но мнението ми беше, че ако е невъзможно да бъде използвана трябва да се върне първата ни емблема и никога да не се прави замяна с друга. Защо? Защото 1-та емблема е символ. Наложена е от създателите на Ботев. Красяла е екипите ни в доста славни битки, на които са били свидетели дедите ни, много преди нас да ни има на белия свят. С нея ставаме шампиони през 1929-а година.
Някой се питат за какво е този надпис Ботевъ. Не сме ли други времена – сега думите не се изписват така. А замисляте ли се, че старият начин на изписване сам по себе си носи символика. Та нали сме най-стария футболен клуб в България!? Дори и без да се слага годината на основаване на нея, по този начин от емблемата лъха на история и на традиция. Трябва да продължим завета на тези, които са създали нашия обичан Ботев – да сме горди българи. Точно за това в тази емблема са решили да използват цветовете на националното знаме – бяло, зелено и червено. Да защитваме всичко българско и родно с жълточерния ботевистки щит. Това е смисъла на тази емблема. Завинаги. Само Ботев Пловдив.
Мнение:
За добро или зло 105 фена на Ботев Пловдив вчера погледнаха назад към историята си. Избраха – Ботев ще има нова емблема. И ако всички факти неизменно водят към оприличаване с други емблеми, аз се чудя защо и кому е нужно тази съпоставка. Топлата вода отдаван е открита и много малко ще са нещата в нашето съвремие, които ще останат напълно естествени. Ако фактите сочат, че емблемата ни от 1921 година наподобява тази на Рапид Виена, то неизменно ще се намерят и други, с които да се сравнят и то не само тази, но и всяка друга. Затова и първата, като корен на създаване е историческа и всеки опит за съпоставка би бил грешен. По-важен е тук момента за отричането и за това, че ние като Българи сме длъжни да гледаме по-често назад и по-малко да отричаме и оприличаваме.
Вчера Костадин Костадинов се изказа в нейна защита така:
За автора
