МИСИЯ ЛОНДОН – MISSION IMPOSSIBLE

Първо: за тези, които не са гледали мача на живо благодарение на БФС-не 
съжалявайте поне не сте си загубили времето, защотото късането на нерви по
националния отбор отдавна вече не е актуално. На феновете на футбола им е
безразлично с кого играем с колко падаме и най-вече кои футболисти играят,
защото се измориха да слушат клишетата на Стоилов за правилния футбол и т.н.
на Михайлов за развитието на детско-юношеския футбол и да гледат високомерното
поведение на Сираков към фенове и журналисти.

Едва ли има друга футболна асоциация в Европа която да продаде правата за
излъчване на мачовете на националния си отбор на оператор като BULSATCOM
(нямам нищо против тях) с идеята да прибере дадена сума пари и същевременно
да твърди че е загрижена за футбола и прави всичко възможно да върне хората по
стадионите. Нямам идея точно колко българи са абонати на дадения оператор, но
съм сигурен, че тези, които са искали да наблюдават мача и не са могли са
доста повече от тези, които при 2:0 са сменили канала. Ако това е медийната
политика на БФС за връщане на футболните фенове по стадионите значи са
успели - на мача с Черна гора в София хората по трибуните ще могат да си
направят поименна проверка.



Второ: понеже в България почти всички претендираме че разбираме от футбол
и аз неправя изключение от тези всички, ще си позволя да направя анлиз на
ситуацията в националният ни отбор от гледната точка на фен, който винаги е
бил оптимист по отношение на родния футбол и е вярвал, че по-надолу няма от
това да се радваме на победи над "футболни колоси" като Кипър или Грузия в
предишните квалификации. Но уви, след снощния мач целта пред нашия отбор е
да си запази мястото в трета урна на следващия жребий за Световно първенство,
според мен това ако постигмен ще бъде наистина успех. Някои ще ме упрекнат,
че само съм чакал да паднем и веднага критикувам, но искренно се надявам тези
някои да бъдат само хората от футболния съюз, защото нихилизма у хората в БГ
по отношение на футбола ни е повсеместен.С избирането на Стоилов и Сираков
съответно за треньор и директор на националния отбор имах някаква надежда че
може би най-накрая отборът ни ще има свое собствено лице и почерк на игра,
но след близо две години начело на отбора единствената постоянна величина са
повиквателните на футболисти като Живко Миланов-зетя(когато не е контузен),
Ники Михайлов, отскоро Георги Пеев и Илиян Стоянов пред които футболното
"бъдеще" наистина предстои, Стилян Петров(тук сигурно ще бъда заплют),
който 2012 твърди че се отказва от националния отбор т.е. още от селектирането
на отбора си личи липсата на яснота каква е целта и посоката на развитие за
следващите примерно две или пет години или целта е по-скоро да се обслужват
нечии интереси, да се водят съпруги, приятелки и прочие по стадионите при
гостуванията на отбора и да се казва как нещата не са чак толкова зле и вървим
по правилния път.
Оправданията на Стоилов, че това са футболистите с които разполагаме и по
добри няма, че нивото на вътрешното ни първенство е ниско, че футбола е
отражение на ситуацията в държавата - липса на терени и условия за трениране
ми звучат като предварително застраховане ако и той се окаже поредния провалил
се треньор на националния отбор т.е. като се провалим в това за, което сме
наети винаги се оправдаваме без да признаваме собствените си грешки,
нещо типично за манталитета ни.



Трето и последно: Ако си свалим розовите очила ще видим болезнената истина,
че трябва да прежалим тези квалификации(така говорихме и за
отминалите - резултат нулев) ако не и следващите, но да се работи целенасочено,
последователно и с ясна преценка какви са ни възможностите т.е. да забравим
за химерите европейски и световни първенства в близките години, все неща,
които не са в дневния ред на ръководещите футбола в БГ, защото останалото
е прах в очите и зарявяне на главите в пясъка.
Бог да пази България и нейните фенове!

Йордан Тасков
mediacafe.bg