На един клик разстояние

Пловдив“ – клик. Вие харесвате това. „Обичам да ям само сурово месо“ – клик. Вие харесвате това. „Вижте как баба ми си проска гащите“ – клик. Вие харесвате това. Никога досега не е било толкова лесно да достигнеш до някого или нещо с възможно най-минимални усилия. Просто едно натискане на бутон. Просто един клик. Нищо повече.
Връзки се създават и развалят. Адваш френдове, които си виждал само веднъж през живота си и лайкваш страници, които изобщо не те интересуват, просто от любопитство. Повечето пъти не се замисляш. Просто кликаш. На следващата страница, на следващата снимка. И ти ще прочетеш тази статия само с едно кликване. Така мога да достигна до теб – аз съм на един клик разстояние.
И колкото и банално да ти се стори, ще си поговорим малко за виртуалния ни профил в реалния живот или какво стана след като интернет ни превзе изцяло. Малко факти – според проучване на Oxygen Media една трета от младите хора проверяват Facebook през малките часове на нощта… по няколко пъти. Не се срамувай, знам,че и ти го правиш, дори и да знаеш, че дали ще го провериш сега или след пет минути, пак нищо няма да намериш. Ама в каква малка работилница за клюки се превърна този сайт, а?

Близо 45% пък следят своите “frenemies” (приятели, които си добавил в социалната мрежа, но всъщност дори не харесваш, даже напротив).
Идва ред и на събирането и разделянето с гаджето – 65 % от жените по света използват именно Facebook, за да скъсат с приятеля си. И така нататък. Фактите продължават, но те не са безизвестни.
С моите приятели сме имали безброй спорове на тази тема. Множество различни изказвания и разсъждения, но накрая всеки е вторачил нос в смартфона си с мобилния Facebook в 3 през нощта, докато се вози в асансьора или таксито към вкъщи. И се усещаш… просто думи са всички спорове. Думи, които по-късно може да се окажат нечий статус. С един от тези мои приятели ми направи едно много искрено признание, закоето мога само да му се възхищавам, че не се притеснява.

„Знаеш ли, сега като се замисля, когато се запозная с някое момиче в дискотека или на улицата, аз не й искам телефонния номер, дори не се сещам да й го взема. Аз я питам как се пише във Facebook-а. Все пак трябва да знам как изглежда освен с грим и с късата пола, дали е фолк-фенка или по-скоро рок-тигрица. Ако на стената й има само безсмислени и спами като за световно, не мерси.“

Общо взето всичко минава през една огромна лупа и накрая или получаваш „лайк“ или те режат безмълвно с голямата виртуална ножица.Не са малко хората, които биват уволнявани или изобщо ненаемани от желаните компании, заради съдържанието на профила си. Просто никой не внимава какво споделя със своите така скъпоценни 700 приятеля. Никога не забравяй – поне един от тях не е благоприятно настроен. Продължаваме нататък…
LOVE.NET – филмът на едно поколение, който е до такава степен реалистичен, че на моменти ти се струва, че става дума за теб. Клик. И животът ти се променя. Клик. И променяш живота на някой друг. На малко хора този филм се струва нереален. И ако трябва да съм честна, малко им завиждам. Защо ли? Защото те не носят виртуалния си грим всеки ден; защото няма по-щастлив човек от този, който се радва на невероятния неделен слънчев ден без да има нужда да го сподели във фейсбук, туитър, тъмблър или каквото още се сетите.
Искам да чуя любимата си песен – клик и готово, в youtube мога да намеря всичко. И какво се получава? Песента ми омръзва след 5-тото поредно слушане и вече не мога да я понасям. Точно все едно съм си я сложила за мелодия за аларма за събуждане. И когато я чуя по радиото съвсем случайно, сменям станцията. А преди не беше така – чакала съм с часове да пуснат любимия ми хит и съм увеличавала до дупка, за да могат и съседите да се изкефят максимално.
Едно мечтано пътуване. Един човек. Един приятел. Един любим. Една тайна. Една песен. Един спомен. Едно бъдеще. Една усмивка. Или една сълза. Един живот. Виртуален или реален? Просто кликни.

mediacafe.bg
– Роси Костадинова