Няколко реда за СКА-музиката и къде може да се чуе?


Ска (англ Ska) е музикален стил, появивил се на остров Ямайка
в края на 1950 г. Възникването е свързано с появяването на „подвижните дансинги“ (Sound Systems) характерни за Ямайка по онова време, позволяващи да се танцува направо на улицата. За стила е характерен ритъм 2/4, когато китарата свири на четните удари на барабаните, а контрабасът или бас-китарата подсилват нечетните. Мелодията се изпълнява с духови инструменти, както тромбон и саксофон.


Някои ска-мелодии може да имат прилика с джаза.
Музиката ска придобива популярност в середата на 60-те. През 1964 година в рамките на Международната среща в Ню Йорк в качеството на музикален символ на Ямайка биват представени изпълнители на ска. Ако в началото ска е под голямото влияние на американския ритъм-енд-блус и рок енд рол, то в середата на 60-те ска започва да събира елементи на соул, което довежда до трансформирнато на ска в рокстеди (1966—1968) – музика с други, по-бавни ритми. Започва началото на така наречените Ска вълни, които в часност обогатяват и развиват стила. С течение на времето този стил музика придобива популярност и като всеки друг вид музикално течение започва да се развива и популяризира.
Днес се различават няколко разновидности на стила ска: ска-джаз, ска-пънк, ска-кор. В качеството на символики ска преди всичко използва клетъчна рисунка (в цветовете на шахматната дъска) с обложка «2-Tone Records». С такива рисунки не са рядкост на ска-концертите. На интернет-сайтовете черно-бялата «клетка» може да бъде често оформление. Ска не принадлежи на някоя специфична субкултура.

В различни времена ска са слушали и слушат:
растамени, скинхедс, пънкари. А днес почти всички любители на приятната музика слушат този стил с удоволствие. Събота вечер в Пловдив, в бар “Фабрик“, може да се чуе една голяма част от световната ска музика. Партито ще е тематично и е под мотото – “Shut up ‘n dance!“ (Замълчи и танцувай).

mediacafe.bg

За автора