Любовта към алкохола се е появила преди 10 милиона години у общ предшественик на хората и маймуните, който е имал ген за неговото преработване. Благодарение на този ген предшественикът на хората и маймуните е можел да яде ферменитрали плодове и е оцелявал по-добре. Така способността за преработване на алкохол се е предала на поколенията.
Химикът Стивън Бенър стига до този извод, след като възстановява енизми на изчезнали древните примати, метаболизиращи алкохола. Екипът му изчислява какъв е бил техният генетичен код, възстановява ги в лаборатория и анализира как са се променили с времето.
Съвременните хора разграждат алкохола с ензима алкохолдехидрогеназа 4 в хранопровода, стомаха и червата. Този ензим не е еднакъв при всички видове и затова някои ефективно разграждат етанола, а други не.
За да разберат причината, учените са картографирали ДНК последователности, съставящи ензима у 27 вида примати и са проследили къде в родословното им дърво клоновете са се разделили.
Резултатите показват, че повечето предшественици на приматите не са можели да усвояват алкохола, но там, където се отделя клонът на горилите, шимпанзетата и хората, метаболизиращото действие на ензима се засилва почти 50 пъти в сравнение с по-ранните версии.
И така, сами решете дали въпросът „защо ли сме слезли от клона“ все още е и трябва да бъде актуален.
За автора
