Пречат ли татусите, за да си намерим работа?

 

За пореден път има сблъсък между наложените рамки и норми на поведение с личностните разбирания. Голяма част от хората, които се татуират се опитват да изразят било даден момент от живота си, било самите тях. Това че го правят чрез перманентно мастило освен да ги откроява на заден фон от останалите не ги променя като хора по никакъв начин.

Татуировките си издигнаха собствена репутация през годините. Те набират все повече и повече популярност като мнозина решават да си ги направят, което пък само доказва, че наистина са феномен. Как обаче гледа обществото на тези нашарени хора? Дали работодателите са склонни да елиминират опитен кадър от екипа си само защото той или тя са решили да покажат същността си чрез боди арт?

 

Историята на татуировките далеч не започва от 21 век, тези трайни дизайни се откриват още в древната античност. В Египет например археолози имат сведения, че жените са използвали това изкуство да украсяват телата си още между 4000- 3500 години преди Христа. А в Япония има развито цяло изкуство и различни методи на татуиране започващо през 18 век, като това се смята за уникална красота на тялото.

 

 

Голяма част от патриархално възпитаните хора обаче свързват татуировките с проблемни личности, алкохолици, наркомани, бивши затворници или просто престъпници. Дали има истина в това? Според изследване на Академията по дерматология, които са направили своите проучвания в САЩ през 2006 година, 24% от населението между 18 и 50 годишна възраст са татуирани. Но тези изследвания далеч не потвърждават, че татуираните хора са криминално проявени. Проблема идва не от тези, които показват същността си чрез боди арт, а от стереотипа на обществото за нормално изглеждащи хора.
В България обаче крайните разбирания пречат на все повече татуирани младежи да бъдат назначени на така наречените образцови работни места. Голяма част от работодателите са скептично настроени към нашарените хора. За някои това е преодолимо тъй като могат да ги скрият с дрехите си, но останалите любители на кожното мастило са длъжни да приемат снисходителното отношение на работодателите към тях.

mediacafe.bg
– Надя Глушкова