Шансът на Пловдив да стане Европейска столица на културата?

Срещу кой и какво се бори един от най-старите градове в Европа?
rimski_stadion
Нашият обичан град Пловдив има големите амбиции да стане Европейска столица на културата, заедно с един  от 20 италиански града през 2019 година (с най-големи шансове са Равена и Перуджа). И разбира се, всеки, който познава града ни, историята му и хората тук би се влюбил в него, както сме влюбени по рождение мнозина от нас. Но дали само многовековната история, която притежава нашият град и природната красота е достатъчна, за да убедим Европа, че заслужаваме престижната титла – Културна столица.

И както Сун Дзъ е казал „За да победиш врага – трябва да го познаваш“, то и аз ще се опитам да ви запозная със символичните „врагове“ на Пловдив в тази надпревара.

 

Правилата са ясни – кандидатите трябва да имат ясна концепция и мото на програмата; участието на региона и ангажиментите на съответните власти; трябва да се осъществи връзка на събитието с дългосрочното културно развитие на града и региона; трябва да се установят връзки и общи действия с град от Италия, който ще бъде номиниран за столица на културата; сътрудничеството с други държави членки във всички сфери на културата е от голямо значение; трябва да се оформят общи аспекти на европейските култури.
mladejkoizlojenie_plovdiv
И така – кандидатите от българска страна са девет – София, Пловдив, Варна, Бургас, Шумен, Велико Търново, Русе, Благоевград и Кюстендил.
Ще започна разбира се със София – столицата на България. И като такава тя има определени предимства пред останалите градове-кандидати. Едно от тях е човешкият ресурс. Поради редица икономически и социални фактори и не само, в столицата е съсредоточен един голям процент от над-средно интелигентните българи от цялата страна.
Мнозина от живеещите в София, едва ли биха се съгласили с мен точно по тази точка, но причина за това мое заключение е съсредоточаването на по-голямата част от реномираните висши учебни заведения, именно там, както и филиалите на чуждестранни компании, осигурили работни места за висококвалифицирани кадри. Което означава, че по-големият интелектуален капитал предполага по-голяма разнообразност в генерирането на идеи.

 

Друго предимство пред кандидатурата на София е изнесеното културно наследство. И не че си нямат и свое, но в музеите е пълно с исторически и археологически находки от всички краища на страната, поради липсата на подходящи условия за съхранение по места. Това богатство на музейните експозиции е определено притегателна сила за туристите и един голям плюс в бележника на столицата.

 

Но също така трябва да се отбележи, че по софийската кандидатура се работи усилено от вече две години, оформена е ясна концепция и разработена достъпна интернет страница, даваща информация за всички събития и инициативи в града. И нека не забравяме, че все пак става въпрос за столицата на България, където се случват 80% от концертите на чуждестранни изпълнители и групи, международни фестивали и въобще културни дейности, засягащи не само нашата страна.
varna_funcity

Варна,
с която Пловдив обича да се състезава от години насам, също има много „козове“ в ръкава, които е способна да използва по правилния начин. Подготовката на нейната кандидатура също продължава вече повече от година и половина и през този период са направени задълбочени анализи на възможностите на града и начините за развитие на културата в нето.
В действителност Варна разполага с едно много атрактивно географско разположение, предлагащо на хората както примамливи туристически дестинации, свързани с летния туризъм и плажуването, така и богато историческо минало, не без впечатляващи артефакти, свидетелстващи за него. Не остават неизтъкнати и множеството музикални и театрални фестивали на територията на общината, както природното разнообразие на Морската градина, като допълнителна атракция за туристите.
bulgaria17_varna
Нека не забравяме също, че Варна е един от най-бързо развиващите се градове в България в икономическо, инфраструктурно и социално отношение. Което означава, че заедно с казаното по-горе, градът се превръща в един от фаворитите за спечелването на престижното отличие. Определено високо вдигната летва е и това, че градът с всяка изминала година се подмладява. Там не само работят в екип млади и по-млади, но и постигат уникални резултати. Градът се готви за признанието „Младежка столица“ през 2015 и ако това се случи ще дръпне страшно много пред другите градове, а ние от сърце им го пожелаваме!

Бургас от своя страна се изхитриха и присъединиха към проекта си цялата южна морска ивица, като обединиха утвърдили се туристически дестинации за българи и чужденци. Айтос, Камено, Малко Търново, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Царево, Поморие, Несебър, Карнобат и Сунгурларе, са морските градове, носещи история, култура и приятна туристическа обстановка, застанали до Бургас в това начинание. Трябва да се признае, доста хитър ход. Защото накрая може да се окаже, че задружна дружина – планина повдига, или в случая прави Бургас европейска столица на културата.

velikoturnovoВелико Търново също усилено се подготвя и старае да впечатли журито. Управниците на града не пропускат подходяща възможност да лобират в полза на своята кандидатура пред различни представители на ЕС. И разбира се никой не може да отрече природните дадености и богатото историческо минало на древната столица. Но и не се губи време, а се работи по реализирането на дългосрочни международни проекти, какъвто е например „Пътят на евроазиатските цивилизации” на проф. Йошио Ногучи, преподавател във Факултет по бизнес английски в Токийския университет Бункьо Гакуин, който ще се осъществи в рамките на 15 години.
Цялата тази дейност, свързана с развитието на културата не само в самия град, но и обвързването с международни проекти, добавя единствено плюсчета в бележника на града. А магията на Велико Търново, може да омагьоса и най-коравото жури…

И Шумен,
като всички останали кандидати изтъква природната и историческата си уникалност. В случая това са четири национални археологически резервата – „Плиска”, „Преслав”, „ Мадара” и „Кабиюк”. В програмата си Шумен акцентира върху множеството международни и национални конкурси и фестивали свързани с класическата и народна музика, скулптурата, художественото изкуство, хореографията и др., които се провеждат в града и региона.
Богата история, свързана със светите братя Кирил и Методий, невероятни археологически забележителности и вече създадени международни културни отношения… Определено другите кандидати имат от какво да се страхуват!

Русе
от своя страна, дават сравнително най-малко гласност за подготовката си. Но току-виж концепцията на „мистериозната“ кандидатура на дунавския град, постигне желаните от тях резултати.

Благоевград и Кюстендил
не се отличават от другите български градове-кандидати с това че могат да се похвалят с изключително богата история и невероятни природни дадености. Концепциите им обаче все още не са напълно уточнени, въпреки че от администрациите уверяват, че се работи по тях. Но нищо не се знае, докато не се вземе окончателното решение.
От казаното до тук стана ясно, че всеки един от кандидатстващите градове за Европейска столица на културата, залага на богатата си история и уникални природни дадености. Но съгласно „изискванията“ на конкурса, това не е достатъчно. От голямо значение имат връзката на културата с гражданите и гостите на града, както и широкото рекламиране като туристическа дестинация. От огромно значение имат бъдещите идеи за развитие и запазване на културните ценности, както и някои чисто политико-икономически аспекти засягащи градовете – градска, пътна и транспортна инфраструктура, комуникационна стратегия, организация и финансиране.
И тогава на базата на всички тези критерии, знаейки предимствата на конкурентите ни, можем посочим от коя страна на редицата се нареждаме ние? Дано само не се окаже, че се борим с вятърни мелници и дано тези, които се заеха с тази нелека задача да подходят достатъчно отговорно в краткото време, което остава. Ние им пожелаваме успех!

Очаквайте: „Пловдив – Европейска столица на културата, къде сме ние?“

mediacafe.bg – Силвия Рангелова