Илинденско-Преображенското въстание е въстание в Османската империя организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август 1903 година.
Членовете на ЦК ВМОРО имат различни виждания за това как да действат срещу засилените репресивни мерки от правителството на Османската империя. Едните предлагат незабавни и непрекъснати терористични атентати, а другата – постепенно подготвяне и военизиране на местното население. В крайна сметка неразбирателството води до серия от атентати в Солун през април, които ускоряват избухването на въстанието. Взривени са сградата на Отоман банк, френския кораб „Гвадалкивир“, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят няколкодневни боеве по улиците на града.
През май 1903 година Христо Матов изготвя „Общ план на въстанието“, в който се излагат средствата на революционната борба и целите за извоюване. Реорганизират се въстаническите окръзи, приема се тактика за действие на чети, терористи и на мирното население, изясняват се отношенията с малцинствата в Македония, с чужденците и с османските власти, както и други въпрос.
Битката е неравна – 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска. България не се намесва, защото е слаба, а подкрепа от Русия и Австро-Унгария няма. Великите сили не обичат когато диктуваното от тях статукво се променя, а единодушие относно Източния въпрос отсъства. Османската империя все още притежава огромна човешка, икономическа и военна мощ и малките провинции не могат ефективно да противодействат на това.
Винаги историческите събития могат да бъдат съотнесени към сегашната ситуация, а правилно изведените изводи – да послужат за пример. А от Илинденско-Преображенското въстание можем да научим, че е много важно да действаме умерено, с мисъл и най-вече – обединени. Въпреки обречеността на въстанието, Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломация. И въпреки че Великите сили не обичат промяната в статуквото, жестокостта и пролятата кръв не могат да останат незабелязани.
За автора
