51 години Ich bin ein Berliner

Горещо немско лято през 1963-а, половин милион на площада пред кметството на Западен Берлин Ратхаус Шьонеберг, президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди говори за издиганата от СССР ограда посредата на града. 2 години преди речта на Кенеди, ГДР започва издигането на Стената, заради масовата емиграция на берлинчани от комунистическата към капиталистическата половина на бъдещата немска столица. „Антифашисткият защитен вал“ трябва да спре тази емиграция към анклава Западен Берлин от Източна Германия – до момента 3,5 млн. са избягали „на запад“. В следващите години, съветските военни спасяват поне 5000 емигранти от т.нар. нацисти в Западна Германия, 100 от които "спасяват" чрез смърт. Реториката се преражда днес в една друга държава, малко по на изток.

Е, конфликтът между Запада и Изтока се засилва, и трябва да се направи нещо. Дали защото Германия е доста по-важна от Унгария (през 1956-а) или Украйна (през 2013-а), или просто годините са други и съответните политици тогава са имали повече смелост, но Кенеди се забива посредата на ГДР, в обградения от всички страни Западен Берлин, и в дълга реч се обявява против Стената, и с желание да реши по дипломатичен път проблема.

През 1963-а Берлинската стена не е това, което си представяме днес – тогава все още е само бодлива тел, опъната по границата между двете части на града. Чак 2 години след речта на Кенеди започва и строежът на бетонното съоръжение със защитния вал посредата. За да може снайперистите да стрелят на спокойствие. Въпреки всичко мисълта, че назрява нещо лошо се усеща у всички, и, поне политически, ако искате – популистски – някой се намесва.

Ich bin ein Berliner означава „Аз съм берлинчанин“. Целият цитат, който американският президент ползва всъщност звучи нещо от сорта – „Преди 2000 години най-гордото нещо, което човек е могъл да каже е, че е гражданин на Рим. Днес, в свят на свобода, най-гордото нещо, което може да се каже е, че си берлинчанин. Всички свободни хора, без значение къде живеят, са граждани на Берлин, и следователно, като свободен човек, съм горд да кажа: „Аз съм берлинчанин“.

Макар и да звучи много смело и романтично обаче, всичко това – освен да повдигне духа на хората – не повлиява особено на развитието на събитията. Руснаците си издигат Стената, избиват си сума народ, междувременно Кенеди умира, а ред президенти – и такива с агресивна външна политика, почти импийчнъти, и герои-пацифисти с Нобелови награди, не правят нищо, докато не идва Рейгън.

Въпреки това смелостта на Джон Фитцджералд Кенеди да изрече тези неща в сърцето на ГДР на 26 юни 1963-а остава в историята. Ich bin ein Berliner се превръща в символ на свободния човек. А от исторически мащаб сравненията с днешните събития в държава, която е само от другата страна на съседната ни Румъния, с пропагандното говорене за фашисти и неонацисти, и страхливото мълчание на сегашния лидер на САЩ или другите евро-сили, не могат да не ни накарат да се замислим.

Вашият коментар