На 6 ноември 1962 година на общо събрание на ООН се приема резолюция, която осъжда расистките политики в Южна Африка и призовава всички свои членове да прекратят икономическите и военни взаимоотношения със страната.
Апартейдът (1948-1993 г.) идва от думата за „отделеност“ на местния африкански език и представлява политика на расова сегрегация и политическа и икономическа дискриминация срещу небялото мнозинство в Южна Америка. Цветнокожото население е било подложено на множество несправедливости – било принуждавано да живеее в отделни квартали и нямало право да влиза кварталите за бели, освен ако няма специален пропуск. Същото важало и за обществените институции и плажове. Обособени били специални зони за чернокожи плажуващи. Въпреки че, белите представлявали една малка част от населението, те притежаватли по-голямата част от земята и богатствата на страната.
След избиването на 69 невъоръжени демонстранти и раняването на 180 от тях през 1960 година в Шарпвил, който се намира близо до Йоханесбург в Южна Африка, международното движение против апартейда добива широка международна подкрепа, която продължава чак до падането на режима. Въпреки това някои от западните сили или основните търговски партньори на Южна Африка, се облагодетелстват от пълното икономическо и военно ембарго срещу страната. Въпреки това неодобрението на апартейда в ООН продължава да расте и през 1973 година той излиза с резолюция, която определя апартейда като „Престъпление срещу човечеството“. Пред 1974 година Южна Африка е изключена от Общото събрание на ООН.
След десетилетия на стачки, санкции и все по-насилствени демонстрации, много от законите на апартейда са отменени до 1990. Накрая, през 1991 г., по времето на президента Фредерик Уилям де Клерк, правителството на Южна Африка отменя всички останали закони на апартейда и се ангажира да напише нова Конституция. През 1993 година е одобрено мулти-расово многопартийно временно правителство и през следващата година в Южна Африка се провеждат първите изцяло свободни избори. На тях е избран политическият анти-апартейд активист Нелсън Мандела, осъден за държавна измяна и лежал 27 години в затвора, за новият президент на Южна Африка.
През 1996 година Южноафриканската комисия за истина и помирение, основана от новото правителство, започва разследване по въпроса с насилието и нарушаването на човешките права, провели се по време на режима на апартейд. Целта на Комисията е не да наказва хората, а да освободи Южна Африка от миналото ѝ по открит начин. На хората, извършили престъпление било позволено да си признаят действията, с което можели да кандидатстват за амнистия. Изслушани били показанията на над 20 000 души от всички страни на въпроса. По препоръки на Комисията, през 2003 година правителството започва да плаща репарационни плащания в размер на приблизително 4000 щатски долара на отделни жертви на насилие по време на режима на апартейд.
За автора
