БРЦК осъществява първо общо събрание

На 29 април 1872 година започва провеждането на първото общо събрание на Българският революционен централен комитет (БРЦК), на което инициатор е Васил Левски. Революционната организация е създадена през ноември-декември 1869 г. в Букурещ и  е приемник на идеите на Георги Раковски, който е поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.  През 1870-1871 г. в комитетската организация се оформят Външен център начело с Любен Каравелов в Букурещ и Вътрешен център със седалище в Ловеч с ръководител Васил Левски.

На Първото общо събрание (29 април – 4 май 1872 г.) в Букурещ се приемат устав и нова програма на БРЦК. Председател е Любен Каравелов, а Васил Левски е избран за главен апостол на комитетите в България. Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия.

Идеологът на българската национална революция изготвя проектоустав на БРЦК („Нареда"), в който определя основната цел на борбата: „…с една обща революция да се направи коренно преобразуване на досегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)…".

Програмата на БРЦК е публикувана в руското емигрантско сп. "Народное дело", а след това и във в. "Свобода". Тя  прокламира следните идеи:

  • Крайна цел – извоюване на политическо освобождение на българския народ.
  • При осъществяването на тази цел се разчита единствено  на собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори.
  • Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти.
  • БРЦК ратува за демократично управление на освободената българска държава.
  • Идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на "южнославянска "  федерация от българи, сърби и румънци, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит.
 

Вашият коментар