На 4 май 1872 година завършва първото общо събрание на Българският революционен централен комитет (БРЦК), на което инициатор е Васил Левски. Революционната организация е създадена през ноември-декември 1869 г. в Букурещ и е приемник на идеите на Георги Раковски, който е поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение. През 1870-1871 г. в комитетската организация се оформят Външен център начело с Любен Каравелов в Букурещ и Вътрешен център със седалище в Ловеч с ръководител Васил Левски.
На Първото общо събрание (29 април – 4 май 1872 г.) в Букурещ се приемат устав и нова програма на БРЦК. Председател е Любен Каравелов, а Васил Левски е избран за главен апостол на комитетите в България. Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия.
Идеологът на българската национална революция изготвя проектоустав на БРЦК („Нареда"), в който определя основната цел на борбата: „…с една обща революция да се направи коренно преобразуване на досегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)…".
Програмата на БРЦК е публикувана в руското емигрантско сп. "Народное дело", а след това и във в. "Свобода". Тя прокламира следните идеи:
- Крайна цел – извоюване на политическо освобождение на българския народ.
- При осъществяването на тази цел се разчита единствено на собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори.
- Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти.
- БРЦК ратува за демократично управление на освободената българска държава.
- Идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на "южнославянска " федерация от българи, сърби и румънци, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит.
За автора
