Битката за Пловдив и последното голямо сражение

Битката за Пловдив е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война 1877 – 1878

Победата отваря пътя на руските войски към Беломорието и Одрин, към победния край на войната. На 14 януари дивизиите от отряда на генерал Гурко настъпват към Пловдив от север и запад. Срещу тях е последната боеспособна турска армия на Сюлейман паша. На 15 януари ген. Дандевил заема северната част на Пловдив – „Каршияка”, но е спрян от горящият мост на Марица и турските батареи по тепетата. Заедно с руските войски са и българите разузнавачи Георги Цариградски, Петър Гатев и още десетки безименни герои.

От щаба на руските войски, разположен на запад от Пловдив, наблюдават огромни пламъци и десетки огнени петна по тепетата. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните по християнските църкви. Започва опожаряването на града. В тези часове чуждите консули правят опити да спасят един от най-красивите градове на Ориента. Тяхната намесата пред османските власти завършва с думите на турския валия на Пловдив: „По-добре да напуснете града, който вече е във властта на черкези и башибозуци”. Тогава френският вицеконсул Боасе осигурява оръжие за християните, които се организират в отряди за защита.

Съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив на капитан Александър Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, използва изненадата и заема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, кап. Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите. В ранните часове на 16 януари 1878 г. ген. Гурко получава донесение, че Пловдив е освободен и по обяд е посрещнат от българското население на ул. „Съборна” под тържествения звън на камбаните по Трихълмието.

Турските войски бягат от Пловдив, но в своята злоба на победени воини извеждат от затвора „Ташкапия” 123 българи – участници в освободителното движение, за да ги избият в местността „Остромила”. Сред тях е големият родолюбец Душо Хаджидеков. Свободата отново е изкупена с българска кръв.

На 16 януари 1878 започва свободният летопис на Пловдив – най-големия български град, стопанско и духовно средище на българските земи. Българите в Пловдив показват своята политическа зрялост и поемат управлението на града. На 24 януари 1878 г. представителите на всички народности избират за първи кмет Атанас Самоковец. След краха на руската политика в Берлин и злощастните решения на Берлинския конгрес, Пловдив – столица на Източна Румелия, обединява интелектуалния елит на нацията и отново става духовен център на българите от Мизия, Тракия и Македония. Източна Румелия е замислена да бъде турска провинция, но пловдивчани я изграждат като втора българска либерално-буржоазна държава по западноевропейски образец.

Пловдив поразява чужденците със своя невероятен дух, с първия български театър, библиотека, музей и обществени градини. Пловдивчани повеждат българите в най-важното политическо събитие в новата ни история – Съединението от 1885 г., с което Пловдив влиза в политическата карта на Европа. Няколко години по-късно идва и Първото българско земеделско – промишлено изложение от 1892 г., а Пловдив застава в основата на стопанския просперитет на младата държава, на българското икономическо чудо от края на XIX и началото на XX век.

  • Дата: 16.01.2017
  • Място: паметника на капитан Бураго (зад централния младоженски дом/.
  • Начало: 11:00 часа

Слово ще изнесе доц.д-р Тодор Радев, преподавател в катедра "История и археология" на Философско-исторически факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Водещ ще бдъе Симеон Алексиев – актьор от Драматичен театър Пловдив.

Кой е Александър Бураго може да прочетете ТУК

Вашият коментар