Първото сражение на Шипченския проход в хода на Руско-турската война 1877-78 година, Шипченската битка, се е състояло от 16 до 19 юли 1877 година. В резултат на битката руската армия установява контрол над Шипченския проход, а боевете в прохода имат решаващо значение за разгръщане на руските настъпателни действия.
Тези исторически за съдбата на цялата война боеве имат своята висока цена – общият брой на излезлите от строя руски войници и български опълченци е 3 842, от които 875 – убити, 2 842 – ранени и 125 – безследно изчезнали. Общите загуби за турската армия са 6 744. И може би тук е мястото да посочим дейността на цивилното българско население – мъже, жени и деца, които оказват всеотдайна помощ от всякакво естество на руските войници и българските опълченци по време на шестдневните боеве на Шипченския проход. Сред грохота на оръдията, под дъжд от куршуми и снаряди, те носят вода, превързват ранените, помагат за тяхното изнасяне от бойното поле и съдействат при изкачването на артилерия и боеприпаси към позициите на прохода.
Удържането на Шипченския проход от руската армия през август 1877 г. поставя успешното начало за продължилата и по-нататък отбрана на прохода през есента и зимата на 1877-1878 г. Именно героизмът на неговите защитници през всички тези месеци го превръщат в здрава твърдина, която до края на войната не позволява на турската армия да премине в Северна България.
Днес за историческите сражения, разиграли се на връх Шипка и едноименния проход напомнят десетките паметници, издигнати от признателните поколения на някогашното бойно поле.
Всяка изминала година ни отдалечава от това събитие, но подвигът на руско-българския отряд през лятото на 1877 г. никога няма да бъде забравен. Героите на Шипка ни показаха най-ценния урок за безсмъртие – истинско бойно братство, безпределна любов към България и велика саможертва в името на нейната свобода и достойно бъдеще.
За автора
