Саможертвата в мирно време в днешни дни изглежда като нещо почти абсурдно. Ако отидеш на протест си платен от чужди сили протестър, ако сигнализираш на властите си досаден многознайко, ако решиш да направиш нещо работно извън работното си време, има нещо нередно…
Пловдив след войната придобива модерен вид, но за разлика от София, Стара Загора и други сравнително големи градове по време на Освобождението (макар и по-малки от Пловдив), които също се обновяват, успява да запази облика си от преди 1878-а. Един такъв „протестър“, досаден многознайко, скъсал се да работи извън отреденото му работно време първо отдава живота си за Пловдив, а после и умира за благосъстоянието на града. Звучи почти абсурдно, но е истина.
Йосиф Шнитер се ражда в средата на 19 век в Австрийската империя, но се възприема като независим чех – какъвто е – а не като поданик на краля. Това обаче в една агресивна към чехите-борци за независимост империя му носи сериозни проблеми и той е принуден да емигрира, като в крайна сметка животът го докарва в България по време на Руско-турската война.
След като участва във военните действия като инженер, за което си е получил по-рано образованието, пристига в Пловдив през 1878-а година. Тук тогава опитни местни архитекти няма и той остава, за да работи за благоустрояването на града. В първите си години изпълнява поръчки за отделни сгради, като Девическата гимназия (днес сграда на ГХГ – Пловдив – постоянна експозиция) – една от малкото, все още относително запазени сгради. Проектира църквата „Св. Св. Кирил и Методий и Св. Александър Невски“ до Хуманитарната гимназия – днес все още църква, но претърпяла през годините значителни промени до неузнаваемост – в оригиналния си план храмът е бил изцяло заобиколен от прозорци (включително и апсидата), с много по-голям и красив вход, кубе и стълбище. Друг проект е къщата на революционера Иван Андонов на колелото на Централна гара, в момента преградена от малка неугледна постройка, а самата къща се руши. Красивата книжарница на ъгъла на Джумаята съвсем наскоро пък бе опакована в EPS плоскости, т.е. стиропор.
Наследството на чешкия архитект, борил се за свободата на България, обаче не свършва тук. Въпреки построените няколко масивни сгради, в края на 1880-те години Пловдив все още се застроява доста хаотично. Затова и кметът Христо Дюкмеджиев възлага на Шнитер да изработи цялостен регулационен план за града – огромна част от същия този план, изработен преди 125 години, все още е актуален.
Шнитер работи по плана няколко години – "снима" основно в извънредни часове през нощта, за да не притеснява гражданите (сравни с днешни ремонти по улиците…), чертае го в специално построен павилион в Градската градина до общината (Градската градина е тази, която днес повечето хора наричат "Дондукова градина"). Планът е готов през 1891-а, прекъснат за няколко години от работа по планиране на новия водопровод – отново по заръка на кмета Дюкмеджиев. В началото на 1890-те водопроводът на Пловдив е открит, а през 1896-а е приет и регулационния план.
Основните идеи от плана на Шнитер за Пловдив
Наследството от този план, познато ни и днес, намираме в улиците на града между булевардите „Васил Априлов“, „Христо Ботев“, „Източен“ и непостроения „Северен“. Голямо внимание Шнитер обръща на булеварда „Цар Освободител“ (Руски) и централната му алея, която би била перфектна за разходки, според него; на „Иван Вазов“, също заради леката денивелация и правия участък, който предлага страхотна гледка; и най-вече на Главната, която с много усилия успява да разшири до 16 метра, вместо доста по-малката ширина, за които настояват общинарите. Въпреки модерното си планиране с дълги и прави улици, и квартали в триъгълна и квадратна форма, една от най-големите заслуги на Шнитер е оценката на стари квартали, като Капана и Трихълмието, които той запазва в автентичния им вид.
Любопитно е отношението на Шнитер и към парковете – предвиждало се е разширяване на всички, съществуващи паркове и градини – „Градската градина“ (т.е. Дондуковата градина), „Княжеската градина“ (където сега е пл. Съединение и зоната до реката), разширяване на зеленината по Сахат тепе и по Бунарджика. Интересно е да се знае, че тогава тези паркове са били доста по-големи от сега – най-вече Бунарджика, чиято зеленина е била приблизително двойно по-голяма.
Период на отнемане на зелените площи от управниците след плана на Шнитер – всичко оцветено е планирано да бъде парк
За парково пространство е била отредена зоната между улиците „Гладстон“, „Виктор Юго“ и „Петьофи“ – още от 1903-а обаче с променена регулация и до днес вече напълно застроена. Самият Бунарджик също е бил ограден от паркове – на юг е граничил с Марково тепе, чиято площ стига до днешната ул. „Любен Каравелов“ (х-л Лайпциг), а на запад – плътно до „Васил Априлов“ – площи, които също още през 1920-те са определени отново за застрояване. По идеите на Шнитер, от Младежкия хълм, през Бунарджика и отнетите зони около ул. „Виктор Юго“, до Сахат тепе и градината „Цар Симеон“ се е образувала една цялостна зелена мрежа, която днес (всъщност още преди 90 години) вече е разпокъсана и доста застроена.
И ако за регулационния план са нужни 20-ина години, за да почне да бъде масово нарушаван (това горе са само примери), то за промяна на плановете за качеството на новия водопровод е нужна само една нощ.
При тестване на новия водопровод в началото на 1890-те присъства белгийска компания, която е доставила тръбите за съоръжението. По изчисления и планове, тръбите е трябвало да издържат налягане от 22 атмосфери. Белгийците обаче докарват тръби, които издържат по-ниско налягане – 18 атмосфери. Директорът на компанията се обръща към Шнитер (като единствен компетентен) да промени показанията на уредите, за да минат успешно тестовете – никой друг нямало да се усъмни. Шнитер обаче отказва „изгодно предложение“ и настоява всичко да се изпълни по план. Съдбата на Шнитер обаче не е по-различна от това, което би се случило днес – той бива уволнен още същата вечер, а негодната доставка на белгийците е приета. Това, между другото, е само едно от многото уволнявания на Шнитер от общината – винаги след това, обаче връщан обратно на работа.
Изглед към църквата "Св. Св. Кирил и Методий", проектирана от Шнитер, с всичките си прозорци от всички страни – днес зазидани. Снимка: Ретро Пловдив
Така прескачаме малко повече от 20-ина години, когато същият този водопровод е завлечен от придошлата река Тамръшка (Първенецка). Пловдив остава без водоснабдяване посред зима. 62-годишният Шнитер веднага заминава на пост и три дни работи във водата при ниски температури, докато ремонтът бъде извършен. Освен, че връща водата до домовете на града, Шнитер получава тежка пневмония, която го поваля на легло.
Три месеца по-късно, на 9 май 1914-а година, Йосиф Шнитер умира, а на погребението му присъстват множество пловдивчани – управници, опозиция, редови граждани.
Йосиф Шнитер се е доказал като визионер, който с модерно мислене успява да „подреди“ Пловдив в един модерен вече град, но и като човек, който може да оцени автентичността – запазвайки Капана, Стария град и други стари части на града. Днес, 101 години след смъртта на Йосиф Шнитер, губим наследството му ден след ден – сякаш по случай годишнината автентичният камък на една от неговите къщи бе опакован в евтин стиропор, макар и боядисан с мазилка – дори скоро стиропорената гордост на Джумаята се очаква да бъде бъде осветена с художествено осветление.
Опакованата в EPS стиропор къща на ъгъла на Джумаята – може да забележите разликите между внимателно изработения детайл на камъка (вляво) и в ъгловатия простоват стиропор (вдясно). "Майсторите" дори не са се постарали да запазят каменните основи надолу от стиропора и боята се е стичала по камъка
Като доста по-дълъг процес е рушенето на къщата на колелото на Централна гара; красивата сграда на Художествената академия все още стои с ламаринени огради току пред централния ѝ вход; църквата зазида половината прозорци на иначе ефирната „Св. Св. Кирил и Методий“… Запазването на това наследство 101 години по-късно – дали от любов към красивата архитектура, която Шнитер е създал, или просто от уважение към човек отдал и загубил живота си за Пловдив – зависи само от нас и нашата гражданска активност.
Заб. Използвана е информация от "Пловдивски общински вестник", броеве от 1930-те години, сп. "Архитектура" и др.
За автора
