Достойни потомци ли сме на Левски?

Днес се навършват 138 години от гибелта на Васил Иванов Кунчев, останал в народната памет като Васил Левски. Поради това и защото е необходимо да си спомняме за загиналите за освобождението на Отечеството решихме да ви върнем в онези смутни времена и да припомним за достойното поведение на Левски преди смъртта му.

След залавянето си в Къкринското ханче, Апостола на свободата е отведен в Ловеч, от там във Велико Търново, от където го изпращат за София. там вече го очаква назначената специална комисия, която разследва арестуваните по обира на хазната в арабаконашкият проход.

Председател на комисията е генерал Али Саиб паша, председател на държавния съвет в империята, а в София са присъединени следните лица за членове на комисията:

Дервиш Мустафа, Мехмед Селим – кавалерийски полковник, Саадулах Сърръ – член на окръжният съд. В комисията са включени и българските първенци: Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община; Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис;

След като е докаран в София, Левски е изкарван на разпит 6 пъти, последният му разпит е проведен на 9 януари 1873г. Типично за тогавашните разбирания за правосъдие между разпитите Левски е измъчван от заптиетата. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, като за съжаление всички те издават и потвърждават неговата роля в нея. Ето и имената на хората с които са проведени очните ставки: Дидьо Пеев; хаджи Станьо Врабевски; Петко Милев Страшника; Марко Йончев; Станчо и Станьо ХаджиИванови; Марко Йончев; Иван Лилов Фурнаджиев; Димитър Общи; Анастас Попхинов; Вутьо Ветьов. Безспорно това им поведение е предателство, но това не е изолиран случай в българската история ( през 1876 г. планът на готвеното въстание също е издаден). Благодарение на техните разкрития на 14 януари 1873г. комисията разследваща дейноста на революционният комитет предлага Апостола да бъде осъден на смърт чрез обесване, въз основа на чл.55 ал.1; чл.56; чл.66; и чл.174 ал.2 от Наказателния закон на Турската империя.

На 6 февруари (18 февруари нов стил) 1873г. Дяконът Левски е обесен в София близо до мястото където се намира паметника му.

Един от малкото българи присъствали на последните мигове на Васил Левски е поп Тодор Стоянов Митов. Години по-късно разказът му е записан от Захари Стоянов, вероятно след 1885г. , в една малка тетрадка:

“Левски от поп Тодора”

Убесен на 26 февруари вторник заранта рано. В казармата, която изгоря е бил затворен, на мястото, гдето се проектира Св. Ал. Невски – Вторник е бил пазарен ден, та за туй тогава го обесили – да види мало и голямо – В София все във вторник бесили – Мазхар паша благороден – Стоял на въжето до пладне – публика нямало. изповедта станала до самата бесилница – бил вързан с белекчета, прекръстил се, преди да приеме причастие. – Казал, че е свещенодиякон – Че каквото правил е мислел, че е за народа, и проси прошка от бога и от народа. Бил хладен, но малко заплакал(очите му се напълнили със сълзи). Признал че е убил в Ловеч момчето. Била му вързана главата. Закопан в гробищата на престъпниците, на североизточната страна от град София, гдето са сега казармите за конвоя, в един хендек. комисари: Али Саид паша и хаджи Иванчо – на Ахмед паша сватбата . . . (Левски отишъл на гости в салона, 1871г.) Облечен бил на бесилката с дълга дреха (турски ямурлук). Нищо не говорил. Малко движения направил.“

От разказът на Тодор Митов е видно, че Левски е приел съдбата си спокойно, но не е криел чувствата си в този момент. Изразил е съжаление за извършеното убийство и безмълвно е приел изпълнението на присъдата си. Поведението му на този ден, идеалите му и неразрушимата му вяра в народа са го превърнали в легенда и са му придали почти митологичен статут.

Днешното положение в страната ни дава основание да се запитаме достойни наследници ли сме на Васил Левски или следва да приемем, че съдбата е била благосклонна към герои като Васил Левски и Христо Ботев, като не им е позволила да се разочароват от страната, за която са бленували и за освобождението на която са отдали живота си.

Вашият коментар