До 1553 година Англия и Ирландия са управлявани от твърдата ръка на кралица Мери I. След смъртта ѝ тя е наследена от своята полу-сестра Елизабет.
Двете дъщери на прочутия крал Хенри VIII имат бурни взаимоотношения по време на 5-годишното царуване на Мери. Мария, която е възпитана като католик, прокарва про-католическо законодателство и полага усилия за възстановяване на Папата като върховен духовен глава в Англия. Тази ѝ политика възпламенява протестантски бунт, след жестокото погасяване на който кралица Мери затваря своята полу-сестра – протестантката Елизабет в лондонската Кула (The Tower of London) по подозрения в съучастие.
След смъртта на Мери, Елизабет успява да оцелее след няколко католически атентата срещу нея, въпреки че коронясването ѝ е посрещнато с одобрение от повечето лордове в Англия. По-голямата част от тях са протестанти и провъзгласяването на протестантска кралица е надежда за по-голяма религиозна толерантност.
В първите години от своето управление Елизабет отменя католическото законодателство, въведено от Мери, създава постоянна протестантска църква на Англия и насърчава калвинистката реформа в Шотландия. (Калвинизмът е богословска система, развита въз основа на възгледите на Жан Калвин (1509-1564). Учението е познато още като „Реформирана Традиция“ или „Реформирана Вяра“. Системата на Калвин набляга и разглежда господството на Бог над всичко тленно и земно. – б.а.).
Във външната си политика Елизабет укрепва протестантските съюзници на Англия и ясно дефинира нейните врагове. Елизабет се противопоставя на Папата, който отказва да признае нейната легитимност, а също и на Испания, католическа нация в апогея на своята сила. През 1588 година англо-испанското съперничество води до неуспешна инвазия към Англия, в която испанската армада (най-голямата военноморска сила в света за онова време) е унищожена от бури и решителния английски флот.
С увеличаването на господството по море, Елизабет насърчава изследователски и откривателски пътешествия, като околосветското пътешествие на сър Франсис Дрейк и експедицията на сър Уолтър Роли към северноамериканския бряг.
Дългото царуване на Елизабет, която става известна с прозвището „Непорочната кралица“ (Virgin Queen) поради нежеланието ѝ да се компрометира чрез брак, съвпада с цъфтежа на английския Ренесанс, който се свързва с автори като Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу и други. Кралица Елизабет I управлява до смъртта си през 1603 година, и остава в историята като един от най-великите монарси на Англия.
За автора
