Въоръжен акт на съпротива, продиктуван от решението на Берлинския договор от 1878 година да остави Македония извън границата на новообразуваното българско княжество.
След Берлинския конгрес българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции.
На 5 октомври 1878 г. 400 въстаници под ръководството на Стоян войвода (Стоян Карастоилов), атакуват турския гарнизон в Кресненските ханове и след 18-часов ожесточен бой сломяват съпротивата му и го пленяват.
В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села. Но турците преминават в настъпление и на 11 ноември е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко.
През април 1879 година една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено.
Поражението от въстанието и жестокостта на турските армии принуждават над 25000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да потърсят убежище в Княжество България.
За автора
