"България ще да бъде спасена само тогава, когато турчинът, чорбаджията и владиката се окачат на една върба. Друго спасение няма"
Днес се навършват 182 години от рождението на Любен Каравелов
Любен Каравелов (1834 или 1835 – 21 януари 1879) е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф, поборник за освобождението на България от турско робство.
Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век.
Любен Каравелов е автор на повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време“ Редактира вестник „Свобода“ (1869–1873), където автор става Христо Ботев (1872–1873). По-късно двамата редактират вестник „Независимост“ (1873–1874).
Едновременно с издаването на вестник Независимост, Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници.
Аз си имам женица само за мене си
и не давам я никому;
и рогове не желая да нося на себе си,
че ги не турям и аз никому.
В кесията си имам две пари, ала обязан
за тях аз не съм никому.
Да займа не мога, никой ми не е длъжен,
но не съм длъжен и аз никому.
Аз нямам слуга, но и сам
не съм аз служил никому,
и с саблята си в ръка не ще да дам
да ме увредят – никому.
Аз искам да бъда свободен навсякъде и всякога,
за да не бъда тягостен никому;
за другито аз малко се грижа, кога
своята си не натоварвам никому.
– Из „Никому”
