Поп Груйо Бански е символ на вярата и победата, издигнал кръста и сабята в името на свободата, в името на България. Готов да се пожертва за свободата на народа си, той остава да живее в спомените на бъдните поколения много след смъртта си на 17 ноември 1908 г.
Роден е през 1836 година в с. Баня. През 1854 г. и става учител в килийното училище. Учителства и в селата Овчеполци и Тополи дол. През 1858 г. е ръкоположен за свещеник в горните села, а през 1863 се връща като свещеник в родното си село.
След посещение на Васил Левски в селото, поп Груйо става пламенен обществен деец и революционер. След пристигането на Георги Бенковски в панагюрско, двамата стават много близки съратници. На 8 февруари 1876, заедно със Стоян Каролеев и други банчани, образуват местен революционен комитет. Поп Груйо участва като представител на селото си на събранието в местността Оборище и подвежда под тържествена клетва останалите участници. По време на въстанието се сръжава като войвода на чета.
След потушаване на въстанието се укрива, но за да спаси съселяните си от репресии се предава доброволно. След общата амнистия бива освободен, но по време на Руско-турската освободителна война отново бива арестуван и хвърлен в Цариградската тъмница, а оттам и в Мала Азия – Коня. След освобождението бива амнистиран и се завръща в селото си с тържествено посрещане.
До смъртта си на 17 ноември 1908 г. продължава да служи като свещеник и общественик в родното си село Баня.
„Няма да ме оставяте да стоя умрял през нощта в черквата (какъвто бил църковният ритуал), и да ме погрибате в двора на черквата, та всички селски кучета и котки да прескачат гроба ми, а ще ме погребете на Оборище или в селските гробища при народа!“- Поп Груйо Бански.
По материали в интернет.
За автора
