От Батак съм чичо. Чувал ли си за Батак?

Първото нещо което изплува в съзнанието ни, когато чуем за турска власт е Баташкото клане- един от най-черните моменти в историята ни. Хиляди българи губят живота си по жесток и безпощаден начин в опита си да потърсят свободата. Останките на близо 3000 души, предимно жени, деца и старци, изклани или изгорени живи, почиват в костницата на църквата "Св. Неделя“… Основите на тоя храм днес се покоят върху мъченически мощи, а някои го определят като „кораб, закотвен всред море от мъченишка кръв“.

Светата обител би следвало да възспре врага от жестокости. Уви, това не било така. Башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковният двор и да стрелят по всички вътре, убивали всеки, който се опитвал да избяга. Защитата на църквата продължила три дни, а много от българите загинали от задушаване, тъй като врагът мятал слама с газ. Ахмед ага безпощадно заклал тези, които несклонили глава и неприели исляма.

Захари Стоянов описва  събитието така: „Те нападнали над обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно сложено на земята дърво и тук ги секли като дърва“.

 През 2007 паметта на батачани беше опорочена, заради скандал, който се появи в медийното пространство. Твърденията на  Мартина Белева, че събитията в Батак са се пречупили през призмата на времето, накараха обществото да се раздели на две, като по този начин за пореден път доказахме, че и най-черният и драматичен момент от историята ни можем да „омаскарим“. През 2011 година Светият Синод реши да обяви за светци жертвите на Баташкото клане.

Помнете Батак, българи! Помнете, че преди повече от 100 години един народ се изправи срещу поробителя с намерението да потърси свободата си.

 

По материали на bulgarianhistory.org

Вашият коментар