От първо лице за Георги Марков в ПУ (ВИДЕО и СНИМКИ)

Един голям български писател продължава да грее в историята с ореола си от свободомислие, който му донесе и тежката съдба – да бъде жертва на времето си. Георги Марков остава като един от големите антикомунисти, от големите творци, една от най-чистите български личности. Заедно с това, животът му продължава да е обвит в мистерии и неясноти.

За да разбулят тези мистерии, за да покажат живота на Георги Марков „отвътре“, за да ни запознаят с някои от личните му моменти, на обиколка из българските университети през последния месец бяха писателите Румяна Еберт и Димитър Бочев. Те са колеги и приятели на Георги Марков. Румяна Еберт е преводач на част от текстовете на Марков на немски език и близък негов семеен приятел. Димитър Бочев пък е журналист и е работил заедно с Георги Марков в радио „Дойче Веле“. Автор е на книгата „Несъгласни думи“.  Модератор на срещите е Тони Николов – главен редактор на портал „Култура“.

Последната точка от тяхната лекция-разговор за Георги Марков е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Пред аудиторията в Ректората на университета те създадоха жив портерт на Марков, показаха негови редки фотографии, споделиха спомените си с него, прочетоха някои от текстовете му и доказаха, че интересът към личността и творчеството на големия писател-изгнаник няма да стихне скоро, дори ще се увеличава и ще буди все повече млади хора към несъгласие, към свобода.

„Тази среща е опит да реабилитираме творческото наследство на един писател от изключителен формат. В неговите произведения се пресичат най-съществените конфликти на епохата. Георги Марков е първият модерен български писател. Първият писател, който е дълбоко чужд стилистично на нациолната ни литературна традиция. Той е писател на общочовешко равнище.“ – сподели Димитър Бочев

Георги Марков се превръща в трън в очите на българската комунистическа власт през 60-те години, когато с творчеството си критикува обществения строй и политиката на комунистическата партия. Някои от пиесите му са спирани поради цензурни съображения. Напуска страната през 1969-а година, а три години по-късно е осъден задочно на 6 години затвор.

Личността и творчеството в последствие са тотално заличени от медиите, от библиотеките, от всички архиви. Оттам той попада в ръцета на Държавна сигурност. През това време Георги Марков работи в българската редакция на BBC и радио Свободна Европа. Най-емблематичното си произведение пише, когато е в изгнание – есетата „Задочно репортажи от България“. Убит е през 1978 година на моста Ватерло в Лондон, когато е „прострелян“ с отрова в бедрото.

„Когато убиеш един писател, ти извършваш едно многократно убийство. Убивайки го физически, ти убиваш всички онези сюжети и образи, целия този живописен космос, който предстои той да създаде, всички онези светове и характери, които той би обезсмъртил. Гибелта на Георги Марков е продължение на една злокобна традиция в родната ни история. Неговата смърт прави на пух и прах мита, че ние сме нация, която цени и уважава своите духовни водачи, своите литературни учители. Истината е, тъкмо обратната – най-съществената ни литература е писана в изгнание – от възрожденски времена до ден днешен.“ – са част от емоционалното изказване на Димитър Бочев. 

Вашият коментар