На 24 юли 1911 година американският археолог Хирам Бингам получава първия си поглед към Мачу Пикчу, древно селище на инките в Перу, което в момента е едно от най-известните и интересни световни туристически дестинации.
Закътано в скалната провинция северозападно от Куско, Мачу Пикчу се смята, че е бил лятна почивна резиденция за лидерите на инките, чиято цивилизация е почти унищожена от испанските нашественици през 16 век. В продължение на стотици години след това, неговото съществуване е тайна, известна само на селяните, живеещи в региона. Всичко това се променя през лятото на 1911 година, когато Бингам пристига с малък екип от изследователи за да търсят известните "загубени" градове на инките.
Пътувайки пеш и с муле, Бингам и екипът му преминали разстоянието от Куско в долината Урубамба, където местен фермер им разказал за някои руини, разположени в горната част на близката планина. Фермерът нарекъл планината Мачу Пикчу което означава "Стария връх" на местния език „кечуа“. На следващия ден (24 юли) след тежко изкачване до билото на планината в студ и сурово време, Бингам срещнал малка група от селяни, които му посочили останалата част от пътя. Воден от 11-годишно момче, Бингам за първи път успял да види сложната мрежа от каменни тераси, отбелязващи входа на Мачу Пикчу.
Развълнуваният Бингам описал откритието си в една от най-добре продаваните книги, което изпраща орди от нетърпеливи туристи, които се тълпят в Перу, следвайки стъпките му по следите на инките.
Самия комплекс се простира на впечатляващите 8 километра с над 3000 каменни стъпала, свързващи неговите много различни нива. Днес, повече от 300 000 души атакуват Мачу Пикчу всяка година, като се борят със свлачища, само и само да видят залеза над извисяващите се каменни паметници на "Свещеният град".
За автора
