По-добре танковете да дойдат

Ако дърво падне в гората и няма кой да го чуе, то издава ли звук? Има ли нужда да дойдат танковете и да го премажат? Ако унгарец направи революция в Съветския блок в сърцето на Студената война, но няма кой да го чуе, той направил ли е наистина революция?

Революциите са романтични и емоционални, въздействащи на целия свят, героите на свободата се изправят срещу лошите диктатори, Давид напада Голиат и свободата възтържествува. Една революция обаче пропуска момента с въздействието върху света (или поне закъснява с 33 години) и не успява да засее романтика у свободомислещите по цялата планета. Унгарската революция прегръща своята свобода само за 5 дни, преди над 1000 танка да сломят стрелящите с ръчни автомати млади унгарци.

Есента на 1956-а. Властта в Унгария се сменя. След като на 30 октомври Политбюро в Москва решава да остави новото правителство на Имре Над, новият лидер на свободна Унгария решава да изкара държавата си от Варшавския договор на 1 ноември. Светът научава за свободата на унгарците от Съветския съюз, но в мъгла остава защо тя не се запазва.

Три дни по-късно, на 4 ноември над 1000 съветски танка и около 30 000 съветски войници нахлуват в Унгария и връщат Народната република на народа. На съветския народ. Смелите, за които ще е наивно да се каже, че са романтични, сражения продължават 1 седмица, докато на 10 ноември съпротивата не е напълно сломена. Унгарските революционери са обесвани от дула на танкове, труповете на други са хвърляни край пътя, а буржоазното тяло на Имре Над е заровено на забранено за посещения място. Тези неща, макар и трогващи, обаче са типични за всяка революция, за всеки военен конфликт.

Това, което убива цялата романтика в историята на Унгарската революция не са събитията вътре в държавата от 4 до 10 ноември, а поведението на Света. Унгарците се сражават, опитват се да опазят родината си от втора комунистическа инвазия. Но когато си почиват от стрелбата с пушките имат само една мисъл в главата: „Защо никой не ни помага?“. Унгарската революция не е романтична, а трагична.

Специфичната ѝ трагедия не е в обесените, застреляните или изнасилените, а в пълната ѝ самота. Никой не чува унгарския вик за помощ и той е лесно посечен със сърп и смазан с чук. И тук-таме с танкове.

 „Защо никой не ни помага?“ Отговорът дава държавният секретар на САЩ Джон Фостър Дълес на среща на Националния съвет за сигурност в края на октомври 1956-а година.

„Не смятаме, че тази държава може да ни бъде бъдещ военен съюзник“. Край на романтиката.

Вашият коментар