В разгара на Априлското въстание хиляди смели българи се изправят за пореден път срещу тиранията на Османската империя. Слабо въоръжени, но изпълнени с вяра, те се обединяват около фигурите на своите апостоли. В серията от публикации ще ви разкажем именно за онези личности, които застават начело на бунтовниците и остават редом с тях в най-тъмните часове на революцията.
Особено важно било случващото се с 4-ти революционен окръг, обхващащ градовете Клисура, Копривщица, Карлово и селата Мечка, Поибрене, Баня и др. Начело на тамошните бунтовници застанала една от най-светлите и героични фигури на въстанието – Георги Бенковски.
Малко известен факт е, че истинското име на героя е Гаврил Хлътев.
Как получава името Бенковски?
През 1875 година той заминава за Букурещ – центъра на българската революционна емиграция в Румъния. В същата година БРЦК решава да започне и българска въоръжена борба. Малка група начело със Стоян Заимов е натоварена да мине по море до Цариград и да убие султан Абдул Азис, както и да подпали цял Цариград, за да привлече вниманието на великите сили върху проблема на поробените народи от Балканския полуостров. Гаврил заминава заедно с групата от 30-40 души, но потушаването по същото време на старозагорското въстание прави безпредметно опожаряването на Цариград. За да се завърне в Букурещ той получава паспорта на полския революционер Антон Бенковски. Гаврил променя първото име на Георги и така остава завинаги безсмъртен в българската история.
Априлското въстание:
В началото на 1876 година Бенковски е вече помощник на главния апостол на четвърти революционен окръг – самия Панайот Волов. През януари те преминават Дунава и се заемат с организацията на революционните дела в поверения им окръг. Волов правилно оценява качествата на младия воевода и предава ръководството в ръцете му. Трескавата дейност на Бенковски в региона на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, дори и до Пещера, Брацигово и Самоков води до събирането на все повече и повече въстаници под знамената. Бенковски е човек на действията, решителен, враг на приказките и обсъжданията, кредото му е “никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами” и твърдо отстоява тези си виждания.
След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той обявява немедленно въстанието. Хвърковатата му чета носи радост и надежда на въстаниците в различните окръзи, бързото му придвижване помага на пламъка на въстанието. В село Петрич Хвърковатата чета влиза в бой, а на Еледжик подпомага активно отрядите на въстанието. Бенковски безстрашно се впуска в бой, сякаш разбрал историческата важност на епохата, сякаш предвидил своята роля в нея, сякаш усещайки безсмъртието си. Сам той казва, малко преди погрома на въстанието и своята смърт “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”
След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Георги Бенковски пада покосен от турските куршуми.
Смелият, самоотвержен водач на въстаниците от IV революционен окръг. Трагичен е краят му.Той загива с горчиво чувство на вина пред братята си – българи, не доживява възхитената оценка на величавото си дело.
А едно си мисля аз…. "Да можеше да види сега признателните българи, които обсипваме паметниците му с цветя!"
По материал на bulgarianhistory.org
За автора
