Първата обсерватория у нас е тази на Софийския Университет “Св. Климент Охридски” в Борисовата градина (УАО http://phys.uni-sofia.bg/~astro/obs_bg.html), основана в 1894 г. от проф. Марин Бъчеваров. Първият наблюдателен уред е зрителната тръба на д-р Петър Берон. Неговият племенник Стефан Берон я подарява на Българското книжовно дружество (бъдещата БАН) през 1886 г., а оттам я предоставят на Висшето училище (Университета).
Към инструментариума проф. Бъчеваров прибавя и собствения си 6-см телескоп, а през 1897 г. доставя за УАО 16-см рефрактор “Grubb”. Освен образователната дейност за обучение на студентите, с инструментите на УАО са правени и редица професионални наблюдения: 1936 г. и 1961 г. – затъмнения съответно на Луната и Слънцето; слънчеви петна; комети; противостояния на Марс (1936 и 1956). УАО е упълномощена със закон от 1942 г. да бъде централа за точно време на България и изпълнява тази функция до 1986 г., когато задачата поема Институтът по метрология.
Обсерваторията възниква в 1961 г. като „училищна” с един 15-см рефлектор и е една от първите у нас от типа „народна обсерватория”. Инициатор е учителят Христо Костов. Телескопът е монтиран в достатъчно просторен 6-м купол, което позволява по-късно там да бъде монтиран професионалния 60-см касегрен на „Цайс”, Йена (1969 г.). От 1964 до 1974 г. АОБ е една от трите станции за визуално следене на съветските ИСЗ. Снабден в 1970 г. с модерен за времето си електрофотометър. С него са проведени много ценни фотометрични наблюдения на звезди и галактики. От 1976 г. АОБ е към БАН като наблюдателна база на ССА с НАО, днес – ИА с НАО. По своето местоположение АОБ е удобен пункт за синхронни наблюдения с телескопа-„близнак” в НАО „Рожен”, но и за наблюдения на колеги от Сърбия и Румъния, както и за конференции, младежки школи и двустранни срещи с астрономи от споменатите страни. За съжаление, малката надморска височина (600 м), микроклиматът в тази област на България и близостта на града (макар и разположен на север-североизток от АОБ) са известна пречка в наблюденията. От 1994 г в 4-м купол е монтиран автоматизиран 35-см „Celestron” оборудван със CCD-камера Star-1.
До края на 50-те години на XX век УАО е единствената наша астрономическа обсерватория. Въпреки настойчивите опити на дългогодишния титуляр на катедрата по астрономия проф. Н. Бонев, средства за нова обсерватория така и не се намират. В „Изложение върху необходимостта от издигането на Астрономическата обсерватория на нужната висота” до Съвета на Физико-математическия факултет той пише: „ …Стига се е говорило за „бедност” на държавата! Стига сме култивирали чувство за малоценност у нас! Трябва най-после да се създаде нещо достойно за България… Ние трябва да достигнем и надминем поне нашите съседи и както имаме една Съдебна палата, един Народен театър, една Народна банка и пр., каквито не всички страни имат, така можем да имаме и трябва да имаме и една достойна за нас и нашето централно място на Балкана средно обзаведена Астрономическа обсерватория…”.
Интервалът от четвърт век между акцията на проф. Бонев и ПМС No203/06.05.67 за строеж на НАО показва, обаче, че астрономията не е сред приоритетите на българските правителствени среди нито преди, нито в първите години след 9 септември 1944. Към 1970 г. България разполага и с 20-см куде-рефрактор в НАОП-Стара Загора, и с 60-см рефлектор в НАО-Белоградчик, който 10 години остава най-големият наш телескоп. Но едва с изграждането на НАО България се нареди сред модерните държави, притежаващи свой собствен ресурс за изследване на Големия Космос! Самата НАО „Рожен” в сегашния си вид все още е най-големият астрономически комплекс на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Първоначално обсерваторията фигурираше в документите с името на великия Коперник (да припомним, че в 1973 г. светът чествуваше 500-годишнината му), но в практиката се утвърди, както е навсякъде по света, име по местността, в която е разположена обсерваторията. Намираща се на безименна височина, на няколко километра от превала Рожен – място известно със своите народни събори – естествено бе НАО да се свързва тъкмо с това име. След правителственото решение за изграждане на НАО, в ССА започват разработки на програми, свързани с нея и на първо място – за избор на площадка. По-подробно са изследвани райони в Плана планина, около Стара Загора и около Несебър, нос Емине. Макар и с по- прости от днешна гледна точка методи, те показват, че от трите места за предпочитане е местността “Мечито”, до с. Плана.
Струва си да отбележим, че в периода на Студената война потенциално най-благоприятните места в най-южните гранични планински райони бяха недостъпни за целите на един “цивилен” строеж като астрономическа обсерватория! На 26.01.1970 г. е сключен договор между българското Външнотърговско обединение “Електроимпекс” и VEB “Carl Zeiss”, Йена за доставка на 2-м телескоп, налице е график за строеж на НАО в Плана планина, според който 2-м телескоп би трябвало да е готов в 1975 г. В КА на СУ и в ССА се подготвят кадри и се трупа опит – инженерите Г. Блажев и Ив. Памукчиев построяват първия изцяло български телескоп – 50-см рефлектор, поставен по- късно в станцията на НАОП-Варна край с. Аврен.
Пак по същото време в наскоро образувания Смолянски окръг се заражда, като елемент от система за антирелигиозна пропаганда и разпространение на научни знания, проект за астрономическа обсерватория с 1-м телескоп в Родопите. По същата програма там от 6 септември 1975 е в действие НАОП-Смолян. Естествено става обединяването на двата проекта за големи обсерватории – националния и регионалния, като мястото за НАО вече се търси в Родопите. Това налага забавяне с около 3 години, но затова пък позволява избора на по-добро (поне при тогавашните условия) място. Експедиции посочват няколко подходящи места около гр. Чепеларе, Смолянски окръг. Изборът на безименната височина 1734 м. (41o41'41" N, 24o44'20" E) до паркалиса “Св. Троица” (съществуващ от 1920-те години и известен още като “Св. Дух”) е удачен с площта и топографията си (достатъчно място и равен терен), а и със сравнително лесния достъп – нужно е да се построи само около 4 км отклонение от пътя Рожен – Хайдушки поляни. Безспорно, в сравнение с Плана планина тази площадка има предимства: по-голяма височина (1730 – 1750 м;) по-далече от големи населени места; по-тъмно, поне тогава, небе; по-южно, макар и с малко, положение.
Строежът на Рожен започва през 1974 г. Най-отговорната структура в НАО – високата 35 метра (с купола) кула за 2-м телескоп с диаметър над 20 м. е проектирана от чешки архитекти и инженери и е разположена в най-южния край на площадката. Стоманобетонният цилиндър на постройката е с височина 23 м, а на купола – 12 м. Куполът за 2-м телескоп е продукция на предприятия от Източна Германия. Дотогава там са построени вече 3 подобни по размер купола за 2-м телескопи в Таутенбург (Германия), Онджейов (Чехия) и Шемаха (Азербайджан). Частите за 200-тонния купол са доставени в НАО в началото на 1976 г., а монтажът му започва в 1977 г. През есента на 1976 г. телескопът е монтиран и подложен на заводски тестове, а след работно съвещание в Йена между българска (с участие и на съветските консултанти), немска и унгарска страна на 14.12.1976 г. е подписан приемният протокол! Монтажът на 2-м телескоп започва в 1978 г, след завършването на монтажа на купола. Огледалото пристига на обекта през пролетта на 1978 г. С помощта на 25-тонен кулокран тежките колети от конструкцията на телескопа са поставени в подкуполното пространство, разопаковани и подготвени за окончателен монтаж.
Наши служители от инженерно-техническия състав помагат на екипа на “Zeiss”, Йена в тази работа, трупайки едновременно с това безценни познания и опит в устройството и особеностите на сложното съоръжение. Докато текат завършващи и настроечни работи по телескопа и оборудването му, нашите колеги се подготвят за приема и изследването на оптиката, изпитания и усвояване на техниката. В тази дейност отново бяхме подпомогнати от съветски консултанти. От втората половина на 1979 г. започнаха “пробните” наблюдения и усвояване на телескопа. Продължиха работите в куде-фокуса. В частност, там започна една мудна но неизбежна процедура: фокусирането на трите камери чрез заснемане на спектро- хартманограми. Фокусирането само на един участък от спектъра изискваше няколко дни! Ето защо астрономите прекараха месеци наред в пълната тъмнина на камерната зала (това изисква методиката), докато получат Таблиците за фокуса на всяка камера. Каква разлика с днешния ден, когато CCD технологията позволява за минути да се определи фокусът за произволен участък от спектъра!Оказа се, че работата на фотогида не е удовлетворителна и той така и не бе приет в окончателния протокол. От началото на септември 1980 г. 2-м телескоп изпълнява редовната изследователска програма на български и чуждестранни астрономи. Но официалното откриване бе отложено за следващата година, когато България празнуваше своята 1300-годишнина и това бе повод за цяла поредица от официални откривания на нови обекти от най-различен тип и предназначение. Така Националната астрономическа обсерватория “Рожен” бе открита официално на 13.03.1981 г.
Оборудвана с 4 телескопа: 2м RCC („Ричи-Кретиен-куде” от 4-то поколение рефлектори с голямо, над 1°, поле в квазикасегрен-фокуса и с голям дифракционен спектрограф в куде- фокуса); широкоъгълна 50/70 см Шмит-камера, подарена ни от Астрофизическия институт в Потсдам през 1979 г; 60-см рефлектор (също на Zeiss, Jena) и “самоделен” 15-см слънчев коронограф, НАО “Рожен” осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания. Тук успешно се наблюдават астероиди и комети, спектри на звезди от различен спектрален клас и тип променливост, звездни купове и агрегати, близки и далечни галактики, квазари и др. обекти. Предмет на особена гордост е фактът, че нашият 2-м телескоп успя да заснеме пръв от територията на Европа Халеевата комета при последното и появяване! НАО е добре оборудвана и за провеждане на научни срещи, стажове и школи с неголям (до 30-40 участници) формат. През тези години тя беше средище на много научни срещи; национални и международни конференции и симпозиуми по различни тесни астрономически тематики, IV Балканска астрономическа среща през 2004 г., две Международни школи по астро-спектроскопия, финансирани от UNESCO и привлекли млади специалисти от всички балкански страни, Русия, Полша и др. В НАО е изграден и Посетителски център с 18-см демонстрационен телескоп, лекционна зала и музейна сбирка. Под купола на 2-м телескоп се провеждат беседи и демонстрации за индивидуални и организирани туристи.
За автора
