Жив е той, жив е!

Преди 164 години се случва нещо, което преобръща цялата Българска литература, история и общественост. На 6 януари 1848г. е роден е велик човек, един от малкото определени, като национални герои. Получава образование в България и Русия, прекарва известно време като емигрант в Румъния, където се запознава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а скоро след това среща и Васил Левски, с когото преживяват без почти никакви пари за храна.
Работи като учител, издател, а след след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, с обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Христо Ботев. Поради преждевременно избухване на въстанието и неговата оставка, Ботев подава оставка от поста си в БРЦК, но никога не спира да вярва и да се бори за революционните си идеи. Май 1876г. Ботев започва събирането и организирането на чета, чиито водач става той. Част от четата преминава Дунава с кораба “Радецки”, заставяйки капитана да спре на българска земя.
Екипажът не е пострадал след малкия бунт на кораба, но са изключително впечатлени от патриотичния дух, който е водил четниците. Капитанът на кораба отхвърля предложението на Осман паша да му даде 1000 турски войници, заедно с които от Козлодуй да преследват четата. Революционерите се отправят към Балкана. Водят битки с преследващите ги османски потери. На 1 юни 1876г. в подножието на връх Камарата в Стара Планина е последния тежък бой на четата. Христо Ботев е пронизан от куршум.

Ботев остава в сърцата ни със запомнящото се литературно наследство, непримиримия и борбен дух, ясното защитаване на правото на българския народ за самосъзнаване и самоуправление и революционното дело, което тече във вените му. 

Вашият коментар