Накъде полита една песен?

Българските народни песни са създавани във всички мигове от бита на българина. Целият си живот той живее пеейки и пее живеейки. Темите, които го вълнуват, са тези от всекидневието му – любов, природа, труд, раждане и сватба, въстания, борби, тъги и щастие. И от обикновените хора в продължения на векове те са се запазили и недокоснати от греховността на съвремието ни бяха представени неподправено в двора на галерия „Джуркови“ на 17 септември 2020 година.

В музикалната панорама „Полетът на песента“ музиката успява да се свърже с наближаващия 22 септември. В образа на трио „Санатон“ се съчетават вълшебните звуци на цигуларката Борислава Василева, на Дарина Иванова на флейта и Ралица Ботева на пиано. Денят, за който народът се е бори векове наред. Дворът на галерия „Джуркови“ създава уютна атмосфера за красивата българска музика, която сякаш тече във вените на всеки българин. Галерията е ново културно пространство за Пловдив, където не само няколко дни по-рано започнаха обученията от „Младия Пловдив чете“, но и сцена за съвременно изкуство, която може да приюти всяко поколение. Експозицията, която галерията предлага, представя картини на български художници, творили от 19 век до наши дни и е подходяща за ценителите на изкуството от всяко направление на изобразителното изкуство.

Да се завърнем обаче към музиката. Музикалният спектакъл „Полетът на песента“ започна с прелюд от Асен Карастоянов, преминавайки през народна музика от Красимир Кюркчийски, Тодор Попов и Любомир Пипков. Започва от народа и води към композитора като професионалист, от всеобщото към частното, от широкото поле към града. Фоклорът винаги е карал нещо да трепка в българското сърце, той докосва и понякога думите на Йовков или Елин Пелин са също толкова докосващи колкото песните на Добруджа.

Поуката от спектакъла е, че полетът на песента е винаги навътре. Песента лети от душата и за душата.

Вашият коментар