На 8 ноември 1895 година физикът Вилхелм Конрад Рьонтген (1845-1923) става първият човек, който наблюдава рентгенови лъчи. Това представлява значително научно развитие, от което се възползват различни области – най-вече медицината, на който рентгеновите лъчи превръщат невидимото във видимо.
Откритието на Рьонтген настъпило случайно в лабораторията му във Вюрцбург, Германия. Той тествал дали катодни лъчи могат да преминат през стъкло, когато забелязал блясък, идващ от химическото покритие на близкия екран. Той ги нарича X-лъчи, поради техния неизвестен характер.
Рентгеновите лъчи са електромагнитни вълни енергия, които действат подобно на светлинните лъчи, но при дължина на вълната около 1000 пъти по-малка от тази на светлината. Рьонтген се окопал в лабораторията си и провел редица тестове и експерименти, за да разбере по-добре своето откритие. Той установил, че рентгеновите лъчи проникват през човешката плът, но не и през вещества с по-голяма плътност, кости или олово.
Откритието на Рьонтген е окачествено като медицинско чудо и Х-лъчите скоро се превръщат във важен инструмент за диагностика в медицината, което позволява на лекарите за първи път да видят вътре в човешкото тяло без операция. През 1897 година рентгенови лъчи са използвани за пръв път във военно-полева болница по време на Балканската война, за да локализира куршуми и счупени кости в пациентите.
Учените бързо откриха ползите от рентгеновите лъчи, но значително по-бавно разбраха за вредното действие на радиацията. Първоначално се е смятала, че Х-лъчите преминавали през плътта като удари от светлина. Въпреки това, в рамките на няколко години учените започнали да съобщават за случаи на изгаряния и увреждания на кожата след излагане на рентгенови лъчи. И тогава през 1904 година, асистентът на Томас Едисън – Кларънс Дали, който работил интензивно с рентгенови лъчи, починал от рак на кожата. Смъртта на Дали накарала някои учени да започнат да гледат по-сериозно на рисковете от излагане на радиация, но те все още не били напълно изяснени. През 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век, много магазини за обувки в САЩ използват рентгенови машини, наречени флуороскопи, за да могат клиентите им да видят костите на краката си. Но след 50-те тази практика е обявена за твърде опасна.
Вилхелм Рьонтген получил множество отличия за работата си, включително първата Нобелова награда за физика през 1901 г., но въпреки това той остава скромен и никога не се опитал да патентова откритието си. Днес, рентгенова технология се използва широко в медицината, в анализа на материали и устройства, като например скенери за сигурност на летището.
За автора
