Ще избягам ли от теб?

Исках да избягам от нея. Излязох от вкъщи и хванах първия автобус, и я чух по любимото радио на всички шофьори. Слязох на следващата спирка, а тя вече ме гледаше  от билборда! Тръгнах към парка и докато си купувах вестник –  пак я зърнах, сгушена  в  корици на списанията. Беше навсякъде и влияеше, дори на тези като мен, които не я харесваха, но им се налагаше да се съобразяват с нея, защото тя вече се беше сраснала със социалния живот, като изхвърлена от балкона торбичка с боклук, с дървото под блока!

Жоро  СтаниловТя е съседът, който мразиш, но се налага да виждаш всеки ден, тя е до теб в любимия ти хаус клуб, въпреки че за нея музиката е друга, тя иска да е модерна, макар че тя е невъзпитана и на моменти пошла! Има си собствена телевизия и се самоопределя като ненатрапчива. Тя е етикет ,който повечето й почитатели носят с гордост, а други – с лека преструвка,че това не е техният стил,но нали „всички” я  слушали и те едва ли не нямали избор! Избор винаги има и това е разликата между животните и човека-животните умират, когато трябва,а хората – когато си поискат! Говоря за чалгата, да! Ако още не сте се досетили вероятно сте един от стадните хора,облъчени от нея,гордо самоопределящ се като човек, който „слуша всичко”. Бъркате,това не е текст против нея,това е текст ,който има за цел да обърне огледалото към вас самите и да ви покаже какво се случва зад и вътре във вас,докато тя превзема начина ви на мислене! Без да усетите, дори тя се е татуирала на гърба на съзнанието ви и нежно ви е вкарала в комерсиалната си матрица на звезди от силикон и основно образование.” Пич, най-яките к…и са там” е изразът, който кара, дори мъже, които не харесват чалга, да посещават местата, където мислите са семки, изчоплени от селския запалянко, псуващ собствената си реалност! Тя е хамелеон, опитващ да се слее с безцветната действителност на хора ,които отдавна са се отрекли от нея , ходещи на театър,докато новото поколение се гримира и гледа поредното реалити,  превърнало зрителите си в гъби, попиващи лошото възпитание и манталитет, който без винетка е само щриха от населено място с тоалетни на двора ,където вместо хартия на ръждивия пирон са забити нарязани парчета от вестник „Шок”.

Ако Алиса сънуваше в България,  за нея приказният свят щеше да е пълен със силиконови принцеси с големи глави,говорещият заек щеше да е с фалшива жилетка на Армани и да има мустак,докато двамата близнаци щяха да са мутри, спонсори на силиконовите плантации! Искам да се събудя от нея, ушите ми се напълниха с ушна кал, докато се опитвах да я чуя с нейните текстове,приличащи на повърнато. Училището е празно, всички са навън и слушат чалга на телефоните си, тя е съвременният морал, и все повече обезличава поколението, което един ден ще направи новия Азис – министър на културата!

”Чалгария” съществува, тя е вътре в нас и си е пуснала „Планета”. Не мога да избягам от нея, искам да я чукам, докато тя прави същото с морала и принципите на всички около мен! Тя е модерният Бай Ганъо, тръгнал към Европа, пътуващ с вагона на битовизмите. Избор има. Трябва само да погледнете зад ръба на мястото,пълно със салфетки по земята,и хора, отдавна изгубили самосъхранението си, някъде между суетата си, и една култура,глобена от времето. Огледайте се – огледалото не лъже! Ако ви харесва това, което виждате всичко е наред и живота в новото Макондо продължава!

Жоро Станилов – mediacafe.bg

снимки – Actualno.com