Епископската базилика чества 1 година от откриването си

По този повод днес ОИ “Старинен Пловдив“ кани на две тематични изложби във възхитителния
обект

На днешната дата 18 април – Международен ден на световното културно наследство , точно преди една година се състоя официалното откриване на Епископската базилика на Филипопол – античният предшественик на днешния Пловдив, най-голямата раннохристиянска църква в страната.

Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.

Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м. Вече 1 година, Епископската базилика на Филипопол е един от най-посещаваните туристически обекти в България.

Днес – 18 април, в Епископската базилика ще бъдат открити две тематични изложби. В 17.30 часа, Общински институт „Старинен Пловдив“ ви кани в откритото пространство около Епископската базилика (при лошо време – вътре в обекта), където ще бъде открита фотоизложба „Епископската базилика на Филипопол“. Тя е посветена на Международния ден за опазване на паметниците на културата и отбелязване на 1-вата годишнина.

В 18.00 часа ще бъде открита изложбата „Пътешествие из живите традиции. Нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа“. Експозицията гостува в Пловдив по случай 50-ата годишнина от приемането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, Международния ден на световното културно наследство, 45-ия Международен ден на музеите и 1-вата годишнина от откриването на Епископската базилика на Филипопол. Изложбата показва ценни кадри от страните от региона в 18 пана, представящи нематериалното културно наследство на всяка страна членка на Регионалния център.

Епископската базилика е разкрита при спасителни археологически разкопки във връзка с голяма реконструкция на централната градска част в Пловдив през 80-те години на миналия век, между 1982 и 1986 г. Проучена е частично, като е открита едва половината от сградата от археолога Елена Кесякова. Самата базилика представлява трикорабна едноабсидна сграда, с апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Общата й дължина е 86.30 метра, а широчината й е 38.5 метра. Изключително мащабна по размери, датирана е IV-VI век, което я прави най-голямата базиликална сграда от този период на територията на България. Обектът е първа категория, обявен за културно-историческа ценност от национално значение през 1995г.

За цялостното ѝ разкриване се наложи Община Пловдив да закупи 2 частни имота на север от улица „Гладстон”. Обектът спечели наградата на конкурса „Сграда на годината 2020“. Съвpeмeннaтa зaщитнa cгpaдa пoвтapя ĸoнтypa нa opигинaлнaтa бaзилиĸa, ĸoятo ĸaтo виcoчинa e билa мнoгo пo- внyшитeлнa.

Комплексът разполага и със зони за събития, презентации, лекции, открити уроци, ателиета, пространство за временни експозиции, камерни концерти и дeтcĸa плoщaдĸa, cпoнcopиpaнa oт ЕVN- Бългapия. Базиликата има още интepaĸтивни eлeмeнти, технологично подпомогнати исторически възстановки, добавена виртуална реалност и разнообразни дейности, включително и детска “Зона на откритията”, която представя историята на Базиликата по разбираем, забавен и вълнуващ начин.

Всичко това се случи благодарение на инициативата и финансирането на Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив. През 2016-2017 г. Епископската базилика беше изцяло проучена от екип на Регионалния археологически музей – Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под ръководството на доц. д-р Елена Кантарева-Дечева.

Мозайките на Епископската базилика са правени по техниката opus tessellatum. При нея малки камъчета с различен цвят се подреждат в изображение върху подложка от хоросан. Работата е бавна – за един ден майстор можел да нареди сектор с площ около 0,5 кв.м. За мозайките на Епископската базилика са използвани камъчета в бяло, черно, жълто, охра, червено, няколко нюанса синьо, зелено. Някои от тях, като зеленото, са от полускъпоценни камъни, добивани от Родопите.

Мозайките на Епископската базилика – както и останалите от Филипопол през IV-VI в., са в стилистиката, присъща на Източната Римска империя. Те обаче имат и свои неповторими особености.

Мозайките от първия пласт на базиликата (IV в.) са геометрични. Тези от централния кораб, които са и най-ранните, са монохромни и изобразяват едри геометрични мотиви на „бягаща вълна“ и розети. Мозайките от северния и южния кораб са по-късни и са истинска експлозия от цветове и форми. Сложните им орнаменти създават оптическа илюзия за триизмерност – розети се преплитат с гирлянди, пищни кръстове стоят редом до кръгове, запълнени с различни цветове.

Създадени през V в., мозайките от втория пласт съчетават геометрични орнаменти с отличителния белег на Епископската базилика – птиците. Само върху централния панел в централниякораб има над 100 птици от различни видове. В централно пано на двата странични кораба е изобразена и сцената „Изворът на живота“.

Сред изображенията на мозайките присъства и основният символ на християнството – кръстът. Мозайките от първия пласт са и ценен източник на информация за историята на базиликата. Дарителски надпис в южния кораб определя сградата като епископска и е запазил част от името на духовника, който вероятно е поръчал и финансирал създаването на мозаечния под – “-киан”.

Вторият пласт от мозайките показва, че християнството вече е намерило своя символен език. Десетките птици по пода не са случайни – те олицетворяват райската градина. Пауните имат още по-ярък символизъм – те олицетворяват безсмъртието на душата. Може би затова тъкмо паун – впечатляващ с пищната си, многоцветна опашка – е изобразен пред главния вход на базиликата.

Сцените с извора на живота също са наситени със смисъл – фонтанът символизира Исус и идеята, че онзи, който е пил от него, намира вечен живот. Християнските символи обаче делят пространство с някои от геометричните мотиви на предходната епоха – важно свидетелство за приемственост, съхранено в Епископската базилика.

Вашият коментар