Сахат тепе: Омагьосаният хълм, където времето спира

Това сиенитно възвишение е първият пловдивски хълм, приобщен към града след неговото историческо ядро – Трихълмието, поради близкото съседство с него. Днес, уважаеми новопридошли съграждани, между тях минава трасето на Главната улица, а през времето на римския Филипополис се е намирала внушителната конструкция на стадиона с мраморните му трибуни, лежащи сега под настилката и пластовете от следващите епохи. Всъщност тези неща нерядко и за пловдивчани, кореняци от няколко поколения, също са непознати, както свидетелства опитът ми на музеен служител и преподавател.

Археологически проучвания през 1920 г. са разкрили в подножието на хълма – където е сегашното стълбище, пирамидална постройка, в която е имало слънчев и воден часовник. Такива обществени сгради се срещат и в други градски селища, така че определено там се е намирал градският часовник на Филипопол, построен през 2 век от н. е. и използван може би до ранното средновековие (8 в.), тъй като часовници от този тип са имали употреба и за нуждите на християнската религия.

Твърде вероятно е местоположението да се е отразило на името на възвишението, което да се е запазило в градската памет през следващите многобройни столетия, и е достигнало до времето на османското владичество, от когато е регистрирана формата Сахат тепе. Възможно е обаче да става въпрос и за съвпадение.

Часовниковата кула на върха е построена в края на 16 или началото на 17 век. Друго турско име е Топлар тепе – Оръдеен хълм, заради разположените там топове и погреби. Строго погледнато Топлар тепе е по-високият северен връх, а Сахат тепе – южният.

Както вече беше казано, през времето на разцвета на града под римско управление – до 30-те години на 3 век, хълмът е в чертите на града, но през по-голямата част от следващото хилядолетие попада извън него, особено като се има предвид и смисълът на думата град – крепост, заградено от стени място, а през почти цялото средновековие тези зидове са около Трихълмието. За отбелязване е, че първите запазени османски регистрации говорят за село Полат, извън чертите на града, което е разположено на днешната Главна!?

От друга страна обаче, по същото време – края на 15 век, хълмът е вече присъединен към новото градоустройствено развитие, породено от установения от завоевателите ред. Върху и в близост до него вече са се образували две мюсюлмански махали, което личи както от регистрациите, така и от техните имена – „Якуб факъх“, разположена в източните поли на хълма и „Хаджи Омер“ – в северозападните (около детска градина „Майчина грижа“).

През следващите векове се развиват махалите – „Аладжа месджид“ – в района на днешната улица „Антим I“ и под нея на север – „Окчулар“. Споменатите дотук се проследяват в османски документи, местното население обаче използва и собствени названия, които се препокриват с официалните. Такива са регистрираните вече след Освобождението – „Кутуджилар“, обхващаща „Окчулар“ и „Хаджи Омер“, „Сахат маале“ – кварталите по целия хълм и „Гюл бача“ – от южната страна на хълма – към улица „Преслав“.

Първата часовникова кула е дървена и в началото на 19 век е унищожена от пожар. Интересна ирония, защото е служила и за наблюдателен пост за ранно известяване на пожари. През 1812 г. е възстановена вече от камък. От тогава на няколко пъти зидарията е реставрирана. Последният през 2020 г. Няколко пъти е подменян и часовниковият механизъм.

През 18 и 19 век броя на християнското население започва да нараства, тенденция, която се задълбочава след Освобождението, когато голяма част от мюсюлманите собственици на имоти в района се изселват и ги продават. През следващите десетилетия хълмът се покрива с модерни сгради – частни и обществени. Сред по-забележителните са Евангелистката църква, сградата на Гимнастическо дружество „Тракийски юнак“, „Домът на изкуствата и печата“, „Певческото дружество“ и много други. През 1905 г. хълмът получава ново име – в чест на 50-годишнината от началото на книгоиздателската дейност на Христо Г. Данов – Данов хълм.

Успоредно със застрояването, хълмът се благоустроява като място за отмора и високите му части се залесяват, прекарват се алеи и стълбища. През 1933 година там отваря врати живописен ресторант, който много поколения пловдивчани помнят. 40-те години бележат историята на хълма с войната и политическите промени след нея.

През първата половина на десетилетието са изградени тунелите бомбоубежища, а през 1947 г. името му е променено на хълм „Васил Коларов“. Международно известният комунистически политик между 1904 и 1919 година живее в Пловдив, успява да придобие сградата на хълма за нуждите на партиен клуб, която днес е Музейния център за съвременна история и има сериозен принос за укрепването на местната комунистическа организация.

През 1952 г. е построена новата сграда на Драматичния театър, през 1956 г. – лятното кино и телевизионната кула, през 1961 – 1962 г. – стълбището от Главната към върха и известното бирхале „Каменица“. Следващите десетилетия са свързани с грандомански проекти, типични за комунистическия режим, които, за щастие, бързо са изоставени, но оставят и неприятни дири и спомени.

Заради лансираната от партийното ръководство идея да се изгради голям хранителен комбинат с 1300 места и голям паркинг е премахнат ресторантът, но по-лошото е, че за изграждането на необходимата площадка са извършени мащабни взривни работи. Пострадват много къщи, камъни са летели дори до Главната улица. Това поражда недоволство. В крайна сметка проектът е преразгледан и изоставен, но вече няма кой да възстанови Ресторанта и взривената скална маса. Иначе е имало идея за изграждане на опера в южното подножие и подземна художествена галерия в някогашните погреби.

Жилищните квартали по Дановия хълм са обитавани и се обитават от множество стари пловдивски фамилии на общественици, политици, хора на изкуството, учени. Ето какво пише един от тях – икономистът, преводач и писател Асен Христофоров:

Пловдив! И площад „Преслав“ под гранитния юмрук на Сахат тепе с Часовниковата кула на върха, която още не можех да видя… И къщата по северната страна на площада – двуетажна, най-близка до тепето, цялата боядисана в жълто… От нея тръгнах по света. Живял съм с години в Цариград и Лондон, с години или само с месеци в Берлин и Кийл, в Париж и Женева; опивал съм се в майски нощи от светлините по двата бряга на Босфора или от малкия Ерос, тъй хрисим сред омайната феерия на площада Пикадили; прехласвал съм се денем в дивното Цюрихско езеро с неговите щръкнали на възбог брегове и нощем в приказния остров сред Дунава в Будапеща, откраднал сиянието на звездите; виждал съм и други чудеса в тая стара, измъчена Европа и често се завръщах унил и потиснат. Но щом свърнех към Пловдив, към оня площад с жълтата къща под тепето, странен трепет прогонваше унинието и топлинка сгряваше сърцето. Такава е магията на родния кът!

В Пловдив, майна, и особено на Сахат тепе – е най-добре!

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Хълмът Бунарджик: Любимото място на пловдивчани

За пловдивските хълмове

Коментари (1)

  1. Прекалено интересна и тъй подробна информация относно миналото на Сахат тепе! Подкрепена с уникален снимков материал, чийто години на заснемане остават загадка за читателят.

    С нетърпение очаквам да прочета по нещо и за другите тепета, най-вече за Младежки хълм, като личен фаворит! И за мистерията на спускащите се към хълмовете римски акведукти!

    Отговор

Вашият коментар